Значението на музиката в живота на човека е огромно – тя ни вдъхновява, дава ни сили, помага ни да преживеем загубите и тъгата. Защо ние толкова силно реагираме на нейните звуци? Психолозите имат обяснение.
• Най-силно впечатление произвежда музиката, която лъже нашите очаквания, редува очакваното с неочакваното.
• Силните усещания предизвикват освобождаване на допамин.
• Това вещество, което изпълнява двойна функция и на хормон, и на невротрансмитер, се отделя, когато разпознаваме определени структури в музиката – радостна или тъжна – няма значение.
Колко важна е за нас музиката?
Лингвистът Стивън Пинкер смята, че ролята на музиката в живота на човека е нещо като десерт, приятен страничен ефект от развитието на езика.
Същевременно най-новите изследвания показват, че свиренето на инструмент или простото слушане на произведения на велики композитори е способно да промени структурите на мозъка и по-дълго да запази неговите функции активни.
И все пак на първо място музиката в живота на човека е източник на задълбочени емоции. Но как именно ги предизвиква?
Защо едни аудиозаписи ние можем да слушаме спокойно, правейки други неща – например приготвяйки храна или почиствайки, а други ни водят до състояние на страхопочитание, достигат сякаш до костите и с часове ни задържат в някакво по-особено емоционално състояние.
В началото на 90-те години на миналия век британският психолог Джон Слобода провел елементарен експеримент. Помолил меломани да определят пасажите, които предизвиквали у тях физическа реакция – например сълзи или побиване на тръпки.
Участниците избрали 20 пасажа, които предизвиквали у тях сълзи при слушане. След това психологът анализирал техните характеристики и открил нещо общо – 18 от тях съдържали специфичен елемент, наречен апподжиатура.
Според Мартин Гун, психолог от университета на Британска Колумбия това създава у слушателя чувство за напрежение. Когато мелодията се завръща към предишната очаквана от нас хармония, напрежението изчезва и на нас това ни харесва.
Според музиковедът Дуейн Шийн цялата музика е борба между напрежението и отпускането. Ако музиката се състоеше само от хармонични съчетания на звуци и мелодии, то на нас би ни било скучно.
От друга страна, ако през цялото време в нея присъстваше напрегнатост, то тя би била трудна за възприемане. Разбира се, съществуват и такива видове музика – например фрий джаза или специалните композиции за релаксация.
Но благодарение на това музиката оказва върху нас толкова силен ефект – това са преходи от едно състояние към друго.
Какво трябва да бъде музиката, за да ни накара да треперим или да ридаем? Мартин Гун назовава 4 общи свойства на такива пасажи. Те започват меко, след това бързо набират сила.
Те включват използването на нов инструмент, на нов глас, преход към нова хармония.
Те често включват широки честотни интервали – например в 23-тата симфония на Моцарт има момент, когато мелодията на цигулките изведнъж излита на октава и това завладява душата на слушателите. Накрая, такива пасажи съдържат неочаквани отклонения в мелодията и хармонията.
Още един въпрос – защо произведенията, които ни принуждават да бъдем тъжни и да плачем се оказват толкова популярни?
Невропсихологът Робърт Затторе и неговите колеги от Университет в Канада установили, че музиката, която предизвиква най-интензивни емоции отключва освобождаването на допамин в центровете на мозъка, свързани с удоволствието и с наградата.
Същият ефект оказват шоколадът е сексът и алкохолът. Ние се чувстваме добре и желаем да възпроизвеждаме състоянието отново и отново.
