Отслабване. Научаване на английски. Джогинг всяка сутрин. Всеки път, когато си поставяме нова лична цел, ние споделяме тази новина с приятели, родители и колеги.
Ние им казваме, че смятаме да направим това и това. Или радостно им съобщаваме, че вече сме започнали да го правим.
След това, в 95% от случаите, се получава така, че започнатото не бива доведено до край. Защо не трябва от по-рано да говорим за своите планове? И защо най-често се постигаме цели, за които не разказваме на никого?
Интересен експеримент
Немският професор по психология Питър Голвитцер изучава този феномен вече повече от 15 години. Веднъж той провел интересен експеримент.
Като опитни мишки той поканил група студенти от юридически университет. Целта на експеримента била да се установи влияят ли публичните изявления за собствените намерения върху постигането на лични цели.
За провеждането на проучването Голвитцер съставил списък с твърдения от рода: „Аз смятам да взема колкото се може повече от юридическото образование“, „Аз смятам да стана успешен адвокат“ и така нататък.
Всяко от твърденията студентите трябвало да оценят по скалата от „Напълно съгласен“ до „Напълно несъгласен“.
Проучването се провеждало анонимно. По желание те можели да напишат името си. Също във въпросника студентите били помолени да изброят 3 конкретни неща, които смятат да направят, за да станат успешни адвокати.
Типични отговори били: „Възнамеряват редовно да чета редовно юридически списания, да влизам в сайтове с така тематика, да чета по-интересната текуща съдебна практика“ или нещо от този род.
Когато студентите попълнили анкетите, Питър Голвитцер установил, че повечето студенти отговорили на въпросите и се подписали със своето име.
Някои обаче изобщо не попълнили въпросниците и запазили своите намерения в тайна.
Тези, които запазили своите намерения в тайна…
Студентите не подозирали, че техните намерения ще бъдат проверени на практика. Те попълнили своите анкети и забравили за тях. Но изследователите начело с Питър Голвитцер измислили нещо…
Психолозите изчакали известно време, а след това изкуствено създали ситуация, за да проверят анкетираните до колко са готови да реализират намеренията си.
Първите помолили студентите да им помогнат в проекта, който изисквал анализ на 20 криминални дела. На анкетираните било казано, че трябвало да работят толкова упорито, колкото могат.
Същевременно всеки имал право да поиска помощ във всеки момент и също така да се оттегли, когато пожелае.
Наказателните дела не били елементарни. Те изисквали усилен умствен труд, а също и усърдие. Резултатите от експеримента били еднозначни.
Всеки, който огласил в анкетата своите намерения за бъдещето, не се справил с работата. И това въпреки огромното желание за успешна кариера в правната сфера.
Само тези, които запазили своите надежди за себе си, успели действително да довършат тежката работа и да доведат започнатото до край.
Защо хората разказват на околните за своите намерения?
Голвитцер смята, че това има отношение към чувството за самоидентификация и цялостност.
Всички ние желаем да бъдем идеални хора.
Но заявленията за нашите намерения да работим упорито, често се явяват чисто символичен акт. Това само ни помага да се самоопределим със своята роля.
Например – „Аз съм юрист“ – писател, програмист, фотограф, лекар и т.н. Затова трябва да говорим по-малко и да действаме повече, достигайки истинските върхове.
