Анорексията и булимията са най-широко разпространените хранителни разстройва, макар че те са само част от тях.
За жалост, на все повече и повече хора им се налага да се справят с тези изключително коварни и тежки заболявания и медиите винаги биват обвинявани за това. Защо ли?
Според повечето хора, всичките образи на слабите жени по телевизията и мускулестите мъже на кориците на списания са причината за бума на хранителните разстройва у млади и стари, у мъже и жени.
Да, има го факта, че медиите оказват влияние върху цялата тази история и наистина създават един идеализиран образ на човешкото същество, без значение от пола.
Повечето от нас наистина се стремим да следваме този образ и да достигнем „перфектното“, в което обаче някои се задълбочават толкова много, че си навличат куп проблеми, неприятности и вредят на здравето си страшно много.
В преследването на „идеалното“, категоризирано като такова от медиите, хора наистина заболяват и увреждат и психическото си, и физическото си състояние завинаги и безвръзвратно, но историята съвсем не е чак толкова проста и повърхностна.
„Медиите са виновни“ – и готово, и виновника за проблема е открит. Всъщност истината съвсем не е толкова лесна за достигане, напротив – тя крие изключително много аспекти и телевизията, Интернет и публицистиката са само една малка част от тях, върху която в никакъв случай не бива да хвърляме цялата вина.
Не медиите разболяват хората. Не медиите ги карат да гладуват, докато припаднат, за да отслабнат.
Не медиите ги карат да тренират до пълно изтощение, докато се строполят на земята, неможещи да мръднат, за да достигнат мечтания релеф.
Коя медия точно казва: „Не яжте една седмица и ще изглеждате така!“ или „Тренирайте, без да си почивате 4 часа, за да постигнете този ефект!“.
Никоя, нали? Тогава защо хвърляме цялата вина за всичките анорексици и булимици върху тях? Да, те са част от причината, поради която тези хора са развили дадено заболяване, но по съвсем друг, различен начин.
Това, което медиите показват е това, което мотивира хората – друг е въпроса в каква степен. Съсредоточавайки цялото си внимание върху медиите като виновници, на нас ни убягва същността на истинския проблем.
Защото идеализираните образи по телевизията действат различно на всеки от нас – докато са мотивиращи за някои, в същото време те провокират нещастие и чувствително понижаване на самочувствието у други.
На едни им харесва едно, на друг друго. И е изключително безотговорно да обвиним медийната сфера, без да вземем в предвид другите фактори, свързани с развитието на хранителни разстройства, които често са дори по-важни от нея.
Защото не можем да спрем медиите да излъчват слаби красиви жени и мускулести мъже, нали?
Пък и защо да го правим, обратното по-добре ли е: жени с наднормено тегло, което им пречи да живеят нормален живот и повишава риска от по-ранна смърт да бъдат по екраните?
Вместо това е по-добре да съсредоточим вниманието си върху другите фактори, поради които ние или наш приятел, сме/са развили хранително разстройство – най-често това бива обществото около нас.
Всичко е до психиката на човека. Колкото по-бързо открием истинската причина да изпаднем в подобно състояние, толкова по-бързо можем да се избавим от него. А не е ли това, което е важно в края на краищата? А не дали медиите създават грешна представа за „перфектното“?
