Емоциите на човека са неизменна част от личността и психиката.

Това по какъв начин се изживяват оказват директно влияние върху поведението и настроението.

Смята се, че проявлението на негативните чувства – невинаги е уместно и правилно, особено ако до нас има други хора.

Това е причината човек да свиква да притиска яростта в себе си, гнева, разочарованието, досадата, обидата и възмущението.

Децата невинаги успяват да приглушат негативните чувства, защото не притежават достатъчна мярка за осъзнатост и чувство за вътрешен контрол.

Когато детето изпитва силни отрицателни чувства, то може да крещи, да плаче, да тропа с крака, да хвърля и чупи.

По данни на социологическите проучвания сред най-неприятните звуци за човека на първо място са детските крясъци и плач.

Възможно е поради тази причина много остро да осъжда от родителите и от околните.

Но ако накараме детето незабавно да прекрати истерията, това означава да проявим неуважение към неговите чувства.

Силните вълнения имат причина и по някакъв начин трябва да излязат навън.

Защо не трябва да учим децата да сдържат гнева си?

Как да ги научим да се ядосват правилно?

Децата е полезно да се ядосват

Да изпитваш негативни чувства, това е нормално, как да се радваш, да се смееш и да се чувстваш щастлив.

Защо родителите учат децата си да сдържат гняв или ярост?

• Това изглежда непривлекателно в очите на другите хора;
• Родителите се плашат от детската агресия или ярост и не знаят какво да правят;
• Смята се, че този, който се ядосва е лош, невъзпитан, невъздържан;

Какво се случва с децата?

Постоянното сдържане на чувствата води до това промяна на поведението на детето, и в неговата психика настъпват следните процеси:

• Детето вътрешно се обвинява, че се е ядосало или крещяло, от което в него се формира чувство за вина и като последствие мнение – „аз съм лош”;
• Децата свикват да сдържат силните негативни чувства и от това могат да изпитват постоянно мускулно напрежение;

Често започват да се проявяват и на физическо ниво – постоянно „сдържащите се деца има неестествена стойка, техните рамене са приповдигнати към главата”.

Ръцете им са свити в юмруци, трудно се отпускат във всяка една ситуация.

• Потиснатият гняв, крясък, плач води до агресия, насочена към себе си;

Когато децата си скубят косите, чоплят си раните, щипят се, драскат си с нокти кожата на ръцете.

• У детето може да се формира невроза – нарушава се поведението, съня, растежът се забавя, появяват се потръпвания на очите, главата и на раменете;

Изразяването на ярост и проявлението на агресия намаляват напрежението, помагат за справяне с тревожни мисли, водят до спокойствие.

Родителите – огледало на детските чувства

Родителите могат да научат децата да разбират и приемат това, което се случва с тях.

Когато детето се ядосва, крещи, плаче, в истерия е от гняв и обида, трябва:

• Да бъдем вътрешно спокойни, силни и невъзмутими;
• Да бъде на неговото ниво, да не надвисваме над него;
• Да го вземем на ръце или да го прегърнем, да установим контакт с очите;

По никакъв начин не трябва да опитваме насилствено да прекратим гневния изблик, напротив - изпускането на парата е от голяма полза за развитието на детската психика.