Поговорката „на страха очите са големи“ отразява не само психологическото състояние на човека, който изпитва страх и затова бъдещето му се струва по-мрачно, отколкото се оказва всъщност, но и според американски учени, от страх очите се увеличават дори физически.
Спомнете си какво изпитвахте последния път, когато бяхте у дома и изведнъж чухте силен неочакван звук? Спомнихте ли си?
Разбира се, дори спомен ви накара мигновено да ококорите очи.
А в момента, когато се вслушвате в плашещата тишина в очакване на това какво още може да случи, по-скоро вашите очи са се разширявали и за известно време за останали широко отворени в опит да видите това, което ви е изплашило, а също и от вътрешно напрежение и страх.
А спомняте ли си реакцията на нещо, предизвикващо отвращение? Обикновено ние инстинктивно присвиваме очи, за да идентифицираме по-точно източникът на своето отвращение.
Защо ококорваме очи, когато ни е страх и ги свиваме, когато изпитваме отвращение? Това се опитали да разберат американски учени в своето ново изследване.
Емоционални реакции
Изследването било проведено от група учени под ръководството на професор Адам Андерсън от Колежа по екология при Корнелския университет.
В списание „Psychological Science“ изследователите публикували статия, в която предполагат, че тези противоположни по своята същност изражения на лицето, в които участват нашите очи, събиращи и фокусиращи светлината, за установяване на неизвестна опасност, се основават на емоционални реакции.
Изследователите отбелязват, че в момента, когато нашите очи се отварят широко – както се случва, когато изпитваме страх, се увеличава тяхната чувствителност и се увеличава тяхното полезрение, което ни позволява по-бързо да определим приближаващата опасност.
Когато нашите очи се свиват от отвращение, полезрението ни се свива, но се повишава рязкостта и фокусировката, а това помага по-точно да се определи източникът на нашето удоволствие.
Коментирайки резултатите от изследването, професор Андерсън, посочва, че тези противоположни функции на разширяване и свиване на очите не само отговарят за увеличаване и намаляване на зениците, но могат да бъдат и примитивен способ, позволяващ усилване на изразителността на лицето.
Тези изменения едва ли се ограничават само до отвращение и страх – както е известно, те също играят голяма роля във възможностите да се различават разнообразните изражения на нашите емоции, включително на удивление, на гняв и дори на щастие.
Очите могат да разкажат за нашите емоции
Изследователите казват, че когато се страхуваме очите ни се разширяват, което осигурява получаването на повече светлина от зрителния орган и съответно колкото се може повече да се разшири полезрението, за да можем по-точно да определим причината за нашия страх.
Професор Андерсън също отбелязва, че по-рано учените са мислели за осъзнаването като процес, който протича едва след като мозъкът е получил изображението, но всъщност нашите емоции влияят върху зрението още в първите моменти от визуалното разкодиране.
Свиването на очите, поради отвращение, предполага най-голяма острота на зрението при попадане на най-малко светлина и при най-голяма фокусировка, а широко отворените очи в момента на страха позволяват попадането на най-голямо количество светлина, създавайки широко полезрение за най-висока чувствителност.
Професор Андерсън отбелязва, че емоциите предизвикват изменения в изражението на лицето, които структурно са много отдалечени една от друга, а това позволява на очите да използват тези свойства, които са най-полезни в конкретната ситуация.
