Колко често пропускате непознати да минат преди вас на опашката, отивате с приятелка на ресторант, който не ви е по джоба?
Прекарвате поредните празници с роднини, а не с любимия?
Да бъдеш добър за всички, е трудна задача и най-важното, най-накрая винаги някой остава недоволен.
Как излишната отстъпчивост пречи на постигането на цели и защо трябва да се борим с нея?
Не знаем какво искаме за себе си, защото отдаваме прекалено голямо значение на желанията на другите.
Според социалния психолог Сюзан Нюман живеем с илюзията, че когато помагаме на другите, ставаме по-добри.
Всъщност всичко е точно обратното.
Забъркваме се в стресови ситуации, нервничим.
Лесно се разбира защо подобна черта на характера се превръща в проблем.
Толкова свикваме да угаждаме на другите, че забравяме какво ни харесва.
Това също обяснява защо твърде отстъпчивите хора често са нерешителни.
Когато дружелюбността се обръща против нас?
Колкото и да е странно, повечето хора се дразнят, когато се стараем да угодим. Хората еднакво не харесват както егоизма, така и прекомерната услужливост.
В изследване от 2010 г. твърде услужливите доброволци предизвиквали толкова негативна реакция, че останалите участници поискали да бъдат изключени от отбора.
2 изследвания, проведени по-късно потвърждават това заключение и спомогнали за установяване на причината за антипатията.
Първо, добрите играчи със своето правилно поведение карали останалите да се чувстват некомфортно.
Второ, възприемали се като нарушители на правилата, защото излизали извън рамките на общоприетите норми на поведение.
Така в опит да се харесаме на всички, можем да настроим хората против себе си.
Подобен обратен ефект се наблюдава не само в експерименталната област.
Изследване от 2011 г. показва, че отстъпчивите работници са с много по-ниски заплати от тези с тежък характер.
Услужливите мъже изкарвали с 18% по-малко, отколкото неприятните, а отстъпчивите жени с 5% по-малко от скандалните си колежки.
Разликата се обяснява с факта, че услужливостта се смята за присъщо на жените качество.
Ако сте твърде отстъпчиви, най-вероятно се стараете да не създавате проблеми.
Само на пръв поглед не пречите на съгласуваната работа на екипа.
Но колегите могат да ви помислят за слабо звено.
Предпочитате да не изказвате своето мнение, дълбоко страдате от негативните емоции, вместо да се опитате да се ориентирате в ситуацията.
Всичко това работи против вас.
Друг експеримент показва, че прекалено отстъпчивите и дружелюбни хора осъждат другите много по-често и са по-строги от недоброжелателните.
Изследователите наричат този ефект заблуда на Полиана.
Отстъпчивостта обикновено се съпровожда с емпатия, но излишната правилност може да предизвика неприемане от другите.
По парадоксален начин приятен във всяко отношение човек може да се превърне в нетърпим критик на нравите.
Най-накрая, излишната дружелюбност често тласка към групово мислене, когато индивидуалните особености се принасят в жертва на колективното съгласие.
Няколко такива колеги са способни да вкарат целия екип в капана на шаблонното мислене.
Несъгласните, директните, неудобните са необходими в екипа за търсене на нестандартни решения.
Как да спрем да бъдем подмазвачи?
За да се харесаме на другите, трябва да приемем това, че нещо в нас е възможно да не им хареса.
Трябва да сме уверени, че ще можем да се справим във всеки случай на социален провал.
За да се сприятелим с някого, трябва да поемем риска да нямаме приятели изобщо.
