Барабанистите са уникални хора. До това заключение достигат учените, които как функционира мозъка на хората, които печелят от чувството за ритъм.

Много е вероятно тази особеност да дава възможност да се лекуват тежки заболявания, лекарства срещу които днес няма.

Баранистите са уникални

Изследванията на функциите на мозъка на тези хора показват, че ритъмът може да подобри невронните връзки в мозъчната кора и извън нейните предели.

Свиренето на барабани активизира целият главен мозък, задейства се зрението, слухът, тактилната и вибрационната чувствителност, координацията на движенията.

При свирене на барабани и при ритмичните движения се отделят ендорфини, които повдигат настроението и стимулират неспецифичния имунитет.

Всичко това води до по-голяма пластичност, по-бърза реакция на промените и по-лесна приспособимост на мозъка на хората, свирещи на барабани.

Тези критерии е прието да се считат за ключови за определяне на нивото на интелекта.

Изследването, което провели учените от Каролинския университет, показало, че барабанистите, които могат да поддържат по-сложен ритъм, са с по-висок коефициент на интелигентност.

Също се открива и обратна връзка – хората без значение професията с доста висок интелект могат да поддържат и повторят по памет сложен ритъм, за разлика от тези, чийто са със среден коефициент интелигентност или по-нисък.

Редовната активация на зоните на моторната кора изгражда навика, който е необходим за бързото превключване. Вниманието се премества от единия обект на другия, и едновременно задържа цялата картина на ритъма.

Това уникално качество се открива само при барабанистите и музикантите.
За поумняване е необходимо слушането на музика с по-сложен ритъм.

Как свиренето на барабани може да бъде полезно на лекарите?

Новите данни позволяват преразглеждането на методите за лечение и корекция на заболявания като детски аутизъм, детска церебрална парализа, задържането на умственото развитие, и други проблеми във функционирането на нервната система.

Възстановяването след инсулт и травми на главния мозък може да бъде много по-ефективно и бързо, ако се възприеме методиката на свирене на барабани или прослушването на ритъм със сложен рисунък.

Тези методики досега не са разработени, но тяхната поява е закономерна. Получените данни за реакцията на мозъка на ритмите позволяват използване не само на активното , но и на пасивното въздействие с полза.

Известни са данни, че простите ритми и повтарящите се движения притъпяват чувството за болка, повишават нивата на хормоните на щастието, снемат чувството за тревога.

Това отчасти обяснява потребността от стереотипни движения при аутистите, които обичат ритмично да се люлеят, да удрят по повърхностите, да повтарят едни и същи звуци.

Ако такива деца се запишат на барабани, то корекцията на аутизма може да протече по леко. Това е още добро решение за проблема с адаптацията на децата с подобни разстройства.

Научаването на дете с аутизъм да свири на барабан вероятно няма да е по-сложно от това да се научи да се храни с лъжица – на много такива деца, дори би им харесало това занятие.

Възможно е барабанистите съвсем скоро да започнат да работят в екип с психиатри, психолози и невролози.

Очевидно ползата от умението да се свири на музикален инструмент ще се окаже много по-голяма, отколкото досега въобще се смяташе.

Благотворното въздействие на сложните музикални произведения върху мозъка може да ги превърне в средство за предотвратяване на един от бичовете на нашето съвремие – инсултът.