„Страхът е полезен, паниката е смъртоносна“ – това са едни от най-известните думи на американския актьор Джерард Бътлър, влязъл в ролята на героя си Фрости Хесън от филма „Chasing Mavericks“ (в превод: „Господари на вълните“), който превзе екраните през 2012 г. Това е една от най-култовите реплики в киното някога, и не случайно. Зад нея се крие огромна доза истина.
Паниката и страхът са различни емоции и е изключително грешно от страна на много хора да ги отъждествяват и приравняват. В какво се крие обаче тънката, почти незабележима разлика между двете думи, създали си славата на синоними и как сходните емоции оказват абсолютно противоположно влияние върху човешкия организъм и психика?
Докато страхът е нещо, което може да изпитваш дълго време, често е свързан с часове, прекарани в съмнение, притеснение и обмисляне на дадената ситуация по всички възможни начини, то паниката по-скоро може да се опише като нещо моментно.
Емоция, която не само че не можеш да контролираш, ами и се оставяш да те контролира. Тя те превзема, облива те като топла вълна, прави те безсилен и успява да изцеди всяка капка надежда, останала в тялото ти.
Когато човек е паникьосан, той не мисли. Умът му спира да функционира нормално и бива напълно обзет от емоцията. Той се оставя да бъде потъпкан и човек чувства, че не знае какво да прави. сред симптомите на паниката на първо място застава объркаността.
Да се чувстваш загубен действа убийствено и това чувство е способно да доведе до суисидни мисли и често до непремислени действия. Типичната паник атака се свързва с болка в гърдите, усещане че умираш, че не можеш да дишаш, задушаваш се, не контролираш тялото си, тревогата е проникнала в теб толкова дълбоко, че си сигурен, че това са последните ти мигове от живота.
Паниката е смъртоносна. Организмът се плаши до такава степен, че буквално спира да прави каквото и да било друго, за да се концентрира върху това да се справи с цялата тази силна емоция – включително и да функционира нормално.
Когато човек е паникьосан, той просто усеща че трябва да направи нещо, и то веднага. Преди да е твърде късно, преди да е умрял, преди да се е задушил. Паниката го кара да действа импулсивно и нелогически, което може да му изиграе много лоша шега.
Защото самата паника най-вероятно съвсем скоро ще утихне и адреналинът ще се върне към нормалните си нива, но последиците от действията на потърпевшия – не. Паническата атака не е физическо заболяване – тя просто предизвиква такива илюзии и усещания у човека.
Всъщност най-лошото нещо, което може да се случи на човека е да припадне за кратко време. Но тя има такъв ефект върху психиката, че е способна да го накара да се самоубие. По такъв начин да, тя може да бъде смъртоносна.
И докато паниката в някоя опасна ситуация хич не е желателна, тъй като ще предотврати възможността на организма да реагира нормално, то страхът обаче е.
Страхът е полезен именно, защото те кара да мислиш.
Да разсъждаваш логически и да се опитваш да намериш най-доброто решение. Когато човек се притеснява до определена степен, той има способността да разгледа много повече възможни варианти на дадена ситуация и ще може да обмисли какво точно да направи в някой от тях.
Страхът може да бъде и полезен най-вече при хората, които сякаш не го притежават. Тези, които не се боят от нищо, обикновено си патят най-много, не заради това, че случващото е толкова опасно, ами защото имат склонността да се надценяват. В подобни случаи това, което им изиграва лоша шега е именно прекалено голямото самочувствие.
Общо казано страхът не е нещо лошо, напротив, може да се окаже изключително здравословно нещо за средностатистическия самоуверен човек. С паниката обаче нещата не стоят така. Ако сте от хората, страдащи от панически атаки, хвърлете поглед към тази статия: https://lechenie.bg/10-nachina-za-ovladyavane-na-pristapite-na-panika. Тя ще ви е от помощ да се научите как лесно да се справите с неприятните пристъпи на паника и да имате възможност да живеете по-пълноценно и по-щастливо.
