Снизходителната усмивка по отношение на твърденията, „властите крият“, „всъщност всичко е много по-сложно“ – е трудно да не предизвиква раздразнението на хора, които си падат по конспирациите. Възможно е да се ядосваме по-малко, ако разберем защо виждаме нещо съблазнително във всеки заговор.
Кристофър Фрънч, професор по психология на Холдсмитския колеж – Лондон, Великобритания, обяснява, че има няколко причини, поради които някои хора виждат втори, и трети, и пети пласт в събитията, които очевидно нямат скрит замисъл.
В хода на еволюцията хората са се научили, поради по-големия размер на своя мозък, да разбират реалността като сложно устроена динамична система, да виждат причинни връзки между явленията, което им е дало възможност да предсказват хода на събитията за дълги промеждутъци от време, а това е огромно еволюционно преимущество.
Но в някои случаи механизмът, отговарящ за откриването на връзки между явленията, хиперфункционира – и ние измисляме скрити причини за събитията там, където всъщност ги няма.
„Всичко това е много добре видно в примера със събитията от 11-ти септември 2001 година, - добавя философът Касим Касъм . – На гражданите не им е достатъчно обяснението, че няколко стотици тонове метал са се врязали в сградите със скорост около 300 километра в час, което е довело до взрив, те желаят да видят в конспирациите собствената си интелигентност.“
Освен това имаме склонност повече да вярваме на тези данни и доказателства, които подкрепят вече съществуващата ни гледна точка. Конспиративните теории обикновено възникват около трагични събития – смърт и катастрофи.
По време на разясняване на обстоятелствата около тях, особено в първите часове и дни след като те са случили, неизбежно възникват грешки и неточности и човек е склонен да вижда там заговори, винаги се уповава на тези противоречия, за да укрепи своята позиция.
Така например, в първите репортажи от мястото на събитието преди 14 години цареше такава бъркотия, че винаги са възможни заявления от типа, „погледнете първите новини и после как информацията беше променена, ясно е, че нещо се скрива“; и на второ „имаше предположения, че това е взрив в основата на сградите“.
И изобщо не е важно, че се представя първоначалната информация и това е естествен начин за работа на медиите и тя беше отхвърлена след само няколко часа.
Ние също сме склонни да вярваме, че грандиозните събития са предизвикани от също толкова грандиозни причини. Именно заради това така процъфтяват конспирациите около смъртта на Джон Кенеди – убийството на най-харизматичния президент на САЩ през 20-ти век не може да бъде дело на ръката на един човек.
По същата причина само отвлечените самолети не могат да обяснят такава невероятна трагедия.
И накрая огромна роля играе механизмът на проекцията – ние пренасяме своите представи за хората и света на околните. С други думи този, който сам създава сплетни, плете интриги и винаги търси в действията на другите хора скрит мотив, е склонен да предполага, че целият свят се държи като него.
Всичко казано дотук не означава, че всяка теория предполагаща, че някаква част от реалността е резултат от тайните действия на правителствата – масони, извънземни, е априори невярна. Но е важно да се има предвид, че за любителя на конспирациите истината няма никакво значение. Той просто е убеден, че всички ни лъжат.
