Животът се променя непрекъснато, с или без нашето участие в тази промяна. Но все повече и повече хора обявяват твърдо, че са решени те да вземат това участие и да променят живота си към нещо по-добро, да направят нещо различно, да се разнообразят и някак след това забравят за всичко, което са казали.
Животът ги поглъща отново в нормалния си ритъм след един – два неуспешни опита да направят, каквото са си били решили предварително или пък те просто сами забравят и продължават с обикновеното си ежедневие.
А животът през това време си тече и се променя, както вече казахме – с или без тяхното участие.
Кога хората решават, че искат да променят живота си?
Хората решават, че искат промяна най-вече, когато са ядосани. Когато са отегчени от битието си, когато нормалният им живот не им харесва, не им представлява интерес или пък когато просто им е дотегнало от някакви повтарящи се всекидневни ситуации, които им носят само напрежение, стрес и негативни емоции.
В един момент, когато нещата ни дойдат в повече е нормално да решим, че не искаме повече да се чувстваме по този начин. Не искаме повече да живеем такъв живот.
За един момент се сещаме, че живеем един живот и е по-добре поне през него да гоним целите си и да правим това, което искаме, защото никой не ни гарантира, че ще живеем пак, нали? „Не сме родени просто, за да плащаме сметки и да умрем“ са казали хората.
И това е вярно, но ние имаме тенденцията да го забравяме и да се оставяме да бъдем повлечени в обществото и нормалния живот, да работим в екип, без да изразяваме индивидуалността си и без да преследваме нашите собствени желания, сякаш вярвайки, че те ще дойдат от само себе си.
И те никога следователно не идват, защото ние не ги искаме достатъчно силно. Защото ако ги искахме достатъчно силно, щяхме да дадем всичко от себе си да ги направим реалност.
Защо промяната зависи от нас?
Промяната е бавен и продължителен процес, който се случва постепенно, но това не бива да ни отказва. Времето така и така ще мине и е по-добре нещата да са различни след време, отколкото да са такива, каквито са сега, при положение, че сега не ни харесват, и след това определено време.
Затова за да променим живота си, първо трябва да променим себе си.
Трябва да открием, на първо място, какво не ни харесва и да си позволим да се разделим с това, което не ни харесва. А това може да се окаже всъщност много по-трудно, отколкото изглежда.
Трябва да открием недостатъците си и да започнем да работим върху отстраняването им, но да знаем кои можем да отстраним, и кои не. Следователно да действаме така, сякаш тези недостатъци ги няма. Започнем ли да се преструваме, че нещо е истина, то вече то е наполовина истина, а с времето – ще стане и пълна.
Трябва да се съсредоточим върху това да изграждаме силните си черти. Когато се занимаваме с това, което умеем, когато се развиваме в насоките, в които искаме да се развиваме е неизбежно да започнем да се движим в средите, в които искаме да се движим.
Така променяме себе си по начина, по който искаме да се променим – а животът ни неусетно се променя, заедно с нас.
