Как мозъкът възприема времето?
Защо за старците времето тече по-бързо, отколкото за младите, а по време на самолетна катастрофа събитията се случват в режим на забавен каданс.
Римският философ Сенека казвал – само времето принадлежи, и е бил абсолютно прав. С тях несъмнено ще се съгласят психолозите, тъй като времето за самия човек е субективно усещане и зависи от състоянието на човек.
С възрастта ни се струва, че времето тече по-бързо – в детството 1 час може да ни се струва цяла вечност, а в старостта годините летят с безумна скорост – не успяваш и да се огледаш как децата вече са пораснали, завършили училище, университет и вече работят. Разбира се, ходът на времето обективно не се променя.
Но усещането, че времето се ускорява с напредването на живота, не е в чист вид наш предразсъдък, а има напълно достоверно научно обяснение.
Учените определили, че времето субективно се ускорява с величината на корен квадратен на възрастта.
Така че за 40-годишен възрастен 1 година преминава 2 пъти по-бързо, отколкото за 10-годишно дете. Отчитайки тази закономерност, може да се сметне на равни следващи 4 периода от живота – 5-10 години /1*/, 10-20 години /2*/, 20-40 години /4*/, 40-80 /8*/.
Най-разпространеното обяснение на феномена се заключава в това, че болшинството от усещанията за детето са нови, същевременно за възрастните тези усещания вече няколко пъти са се повтаряли през живота.
Децата са длъжни максимално съсредоточени върху случващото се в момента и посвещават на това достатъчно собствени мозъчни ресурси, защото им е необходимо постоянно трябва да пренастройват своите ментални модели за света за нормална адаптация към него и адекватно поведение.
Противоположно на това възрастните рядко излизат извън рамките на своите обичайни модели и рутина.
Когато мозъкът често се сблъсква с един и същ стимул, последният става невидим за нас, доколкото вече достатъчно ефективно се е укрепил в паметта и за него са необходими много по-малко ресурси, случва се т.нар. нервна адаптация.
По време на периодите на пълната концентрация в текущия момент в паметта се отлагат по-малко богати на детайли спомени, заради което изглежда, че времето е минало много бързо.
Има и още едно, неврофизиологично обяснение.
С напредването на годините в мозъка се променя концентрацията на невротрансмитерите – посредници в предаването на сигнали между невроните.
С възрастта намаляват нивата на допамина, моделиращ работата на базалните ядра – субкортикални мозъчни структури, свързани с регулацията на моторните функции и вниманието, участващи в системата на подкрепление, а също в работата на вътрешния часовник на мозъка, определящ интервалите от няколко секунди до няколко минути.
Препаратите, инхибиращи допаминовата система, дават ефект, при който вътрешния часовник на мозъка се движи по-бавно, вследствие на което човек подценява продължителността на какъвто и да е времеви интервал.
В експериментите на Питер Мангана, психолог от колежа на Университета на Вирджиния в Уайз, са се сравнявали способността да се определи интервала от 3 минути при 2 групи хора – млади – 19-24 години, и стари – 60-80 години.
Когато доброволците съобщавали, че са минали 3 минути, в групата на младите средно били минали 3 минути и 3 секунди, същевременно в групата на възрастните били изтекли 3 минути и 40 секунди.
Освен на възрастта на възприятието на времето влияят също и други фактори. Например, при повишаване на температурата на тялото времето субективно се ускорява, а при понижаване се забавя.
