Има ли смисъл да пускаме снимки на децата си в социалните мрежи?
Има ли реална депресия заради виртуалния живот.
Кога селфитата и демонстрацията на собствените снимки се превръщат натрапчива идея и как да използваме социалните мрежи в своя полза?
Опасна зависимост
Хората, които постоянно публикуват снимки за своя живот, на всяка своя стъпка в Интернет, са много подобни на ексхибиционистите, които получават удоволствие от това да се показват на публични места без дрехи.
Точно така, човек се разголва пред всички личния си живот в социалните мрежи, описвайки всяка своя стъпка – тук бях, тук се отбелязах, ето сега тръгвам, тук пък вървя по улицата… Това вече е зависимост.
И за съжаление, тази зависимост може да завърши много трагично. Хората започват да се сравняват с другите в социалните мрежи, изглежда им, че не са достатъчно обичани и съвършени, изпадат в депресия от това.
Известен е случай, когато млада майка пуснала свои снимки в Интернет, а някой от потребителите вместо очаквания комплимент я нарекъл „дебела крава след раждане“.
И жената сложила край на живота си. ако психиката на човек е толкова неустойчива, че неговата самооценка зависи от мнението на околните, то постоянното присъствие в социалните мрежи е по-добре да се ограничи.
Нормалният човек със здрава психика не трябва да страда, ако някой непознат не му хареса снимката, която е пуснал.
И освен това, зад социалните мрежи лесно можеш да се скриеш. Никой не зная чия снимка вие пускате – своя или на някой модел от подиума.
Но дори сред собствените си снимки хората обикновено пускат не всички, а само тези, на които изглеждат добре. Или публикуват предварително редактирани снимки.
Такова поведение може да говори за стремеж да се живее паралелно още един живот, където всички обичат човека, и му се възхищават. Това е начин за подправяне на нещо в живота, като нищо не се прави, като не се полагат специални усилия.
И децата са на показ
Все по-често възрастните си задават въпрос – как правилно да ограничават присъствието в социалните мрежи на своето подрастващо дете?
Но нима децата не копират поведението на родителите си. Ако майката и бащата с часове стоят в социалните мрежи, и детето ще постъпва по същия начин.
Ако родителите не чакат харесвания, не се снимат непрекъснато и не публикуват, то и детето спокойно ще се отнася към тази сфера на своя живот.
Разбира се, по-трудно е да повлияеш на обкръжението на детето. Тийнейджърът все пак общува със своите връстници.
Трябва повече да се разговаря, да се общува с децата, заедно да се прекарва свободно време, да се предлагат интересни занимания, тогава няма да има кога да се водят напразни разговори в социалните мрежи, нито пък да се четат чужди постове.
Лична полза
Но е глупаво напълно да се отричат социалните мрежи и общуването в тях – те и самата ситуация, когато около теб не са няколко познати приятели, а милиони, с които може да се общува, и това е явлението на нашето време.
И ако искаме да сме в крак с времето, то определено присъствието в социалните мрежи е необходимо.
Освен това социалните мрежи са много ефективен инструмент за демонстрация на собственото портфолио, за рекламиране на себе си.
