Възможен ли е при хората зимен сън и защо би бил полезен
Какъв е зимният сън при животните и защо е необходим
Съществуват два вида. Зимен сън или хибернация, това е вцепенение при някои животни. През студените месеци храната става значително по-малко, и за да преживеят това време и да не умрат от глад, организмът рязко забавя обмяната на веществата.
Така може да запази енергията до момента, когато храната отново стане достатъчно.
Също има и летен сън – естивация. Среща се при пустинната фауна и помага за преживяването на силна жега и обезводняване.
В зимен сън изпадат мечки, живеещи при умерен климат, енот или миеща мечка, дребни бозайници – хамстери, прилепи и таралежи. Единствената птица, която спи зимен сън е американският козодой.
Също при неблагоприятни условия изпадат в хибернация много земноводни, насекоми и влечуги, но при тях това става по друг начин, защото тялото е студенокръвно и зависи от околната температура.
Повечето животни могат да се събуждат за кратко, за да се раздвижат, да отидат до тоалетна или да хапнат нещо, но някои с месеци не мърдат и могат да изглеждат като мъртви.
Най-дългата хибернация е отчетена при 5 сънливци, обитаващи Виенската гора, те непрекъснато спали в продължение на 11 месеца.
Какво е нужно за зимен сън
Не е известно как организмът разбира, че е време да минимизира активността. Смята се, че в кръвта се появяват специфични вещества-провокатори.
При хибернация те се образуват в отговор на намаляване на продължителността на деня, понижение на температурите и намаляване на количеството храна, а при естивация – когато температурата на въздуха, обратно, се повиши и се понижи влажността.
Тези вещества действат на рецепторите, и работата на цялото тяло се пренастройва.
През 2020 г. две групи учени от САЩ и Япония, независимо едни от други и по различни пътища установяват, че при животните има специфични нервни клетки в мозъка, които активират зимното заспиване, като забавят метаболизма.
Зимният сън не е като обичайния, когато температурата на тялото почти не се променя, а дишането става малко по-бавно и дълбоко.
По време на хибернация или естивация скоростта на обмяната на веществата е само 5% от обичайната, температурата на тялото се понижава, а пулсът и дишането силно се забавят.
При лемурите джуджета вместо 300 удара на сърцето в минута се отчитат по-малко от 6, а интервалите между дишането са повече от 10 минути. При лалугерите температурата на тялото може да се понижи до -2 градуса.
Може ли човек да изпадне в хибернация
Когато при някои животни се формира черта, която им помага да оцелеят, същата се предава на потомците. Върхът на тяхната приспособеност към неблагоприятни условия е зимният сън, който е възникнал в процеса на еволюция.
При отчитане на разнообразието от видове при тези, при които има хибернация, учените стигат до заключението, че този механизъм се появил при общ прародител на бозайниците.
Това означава, че при животните, за които не е характерен продължителен сън, включително и при човека, също може да има специфични клетки, които да са в неактивно състояние.
Изследователите дори предполагат, че неандерталците са преживявали студовете в зимен сън, но не е известно точно как.
Може и да е добре хората да изпадат в хибернация. Организмът ни не е приспособен към дълга липса на движение, и това би му навредило сериозно.
Заради продължителния сън ще се появят много проблеми – атрофия на мускулите, образуване на рани от залежаване, тромбози, запушване на вените и други.
При животните има специални механизми за защита от усложнения.
Например, при обездвижен човек бързо се развива остеопороза – загуба на калций в костите, поради което те стават крехки и започват да се чупят, дори и при незначителни усилия.
Докато мечките могат да отключват гени, регулиращи метаболитните процеси в костите, и затова не страдат от това заболяване след събуждане от зимен сън.
Първо, хората е необходимо да изясним как да преминем през тези трудности, а вече може да се замислим за способите, с които може да постигнем хибернация.
Как зимният сън може да помогне на човек
Хибернацията е с огромен медицински потенциал. Така, понякога хората случайно оказали се в условия, близки до хибернация, когато попадат в ледена вода или в снежна буря.
При британка, заедно с мъжа си, в планината получава преохлаждане в планината, лекарите успяват отново да накарат сърцето ѝ да забие отново след спиране.
Температурата на тялото на жената пада до 18 градуса, не е имала пулс и дишане, на практика е била мъртва.
Мозъкът обаче не е пострадал, защото заради хипотермия метаболитните процеси се забавят и организмът не успява да почувства кислороден глад.
Ако сърцето спре при обичайна температура, то тя не би оцеляла. Затова хибернацията при хората би могла да спечели време за пътуване до болница и получаване на помощ.
По-продължителната хибернация би била подходяща за тези, които с месеци очакват лекарства или донорски органи, когато ресурсите на тялото просто няма да стигнат за този период.
