Хората сме свикнали да прекарваме времето си сякаш в правенето на всичко друго, но не и на най-важното – а именно това да живеем пълноценно и по своите собствени желания.
Всъщност, ние сме свикнали да живеем в заблуди и да прекарваме ежедневието си, правейки неща, които не само, че не искаме да правим, но и най-вероятно няма смисъл да правим.
И не става въпрос за ходенето на работа, което например е неизбежно, ако искаме да съществуваме, но дори то може да бъде променено и трансформирано по такъв начин, че да ни бъде приятно и да искаме да го правим. Разбира се, ако се потрудим да го направим.
Но невинаги осъзнаваме това. Невинаги осъзнаваме, че сме в пълен контрол на живота си и ако нещо не ни харесва по даден начин, то лесно може да бъде променено.
Все пак има ли желание, си има и начин. Няма ли желание – намираме оправдание.
Няма как да не сте я чували тази фраза и със сигурност, неслучайно – в нея е скрита доста повече истина, особено ако се замислим.
И веднъж замислили ли се и уж решили да променим живота си, както ние искаме, изведнъж се сблъскваме с някоя пречка или трудност и набързо се връщаме, подвили опашки. И продължаваме да се сблъскваме с обичайните трудности.
А каква е истината? Че трудности, така и така ще има. Но докато едните ще срещаме по пътя към щастието ни, то другите няма да ни донесат нищо ползотворно, а ще губят живота ни.
И така ще продължаваме да съществуваме, не защото искаме, а защото трябва. Защото губейки времето си, губим живота си. А ние го губим, правейки неща, които няма смисъл да правим. И то ежедневно.
И кои са най-нещата, за които всеки от нас малко или много си губи времето всеки ден?
И които ще е по-добре за него самия, да спре да прави?
1. „Борбата“ за някого
Има доста криворазбрано виждане относно така наречената „борба“ за любовта на някого. А истината е, че подобна „борба“ единствено би отблъснала човека. Хората трябва да проумеем, че за всичко си има време.
И очевидно не му е времето сега или пък просто не е този човек. И трябва да проумеем, че не бива да се борим за вниманието на някого. Че не бива да се борим за любовта на някого.
Защото, защо да насилваме нещата? Защо трябва да се мъчим, за да получим нещо, което по начало би трябвало да ни принадлежи? Защото, каква е ползата да си измолим нечия любов или нечие внимание, ако човекът не иска да ни го предложи? Или ако не иска да ни го предложи точно в момента?
Ако трябва, ще го имаме.
2. Вслушването в чуждите мнения
Не можем да задоволим всеки. Но въпреки че го знаем, рядко се отнасяме към този факт с нужното уважение. Хората сме създадени по такъв начин, че да искаме да бъдем харесвани.
Че да искаме да привличаме внимание, и то с хубави неща. Че да искаме одобрението на другите. Но не бива да страдаме, когато не го получим.
Защото за да получим нечие одобрение, то ще си навлечем неодобрението на някой друг, съвсем различен човек – нормално и неизбежно е. Затова е важно да сме наясно със собствените си приоритети и да бъдем такива, каквито ние самите искаме другите да бъдат.
3. Чакането
Подходящият момент няма да дойде. Животът си тече, искаме или не искаме. И е вярно, че никога няма да се почувстваме достатъчно готови, за да направим нещо.
