Няма смисъл да вините себе си точно заради тях.
1. Изпукване на пръстите на ръцете
Забавно, но за навика на някои хора да си изпукват пръстите са се водели толкова много спорове, може би колкото по повод полезността или вредата от яйцата или от палмовото масло.
На пръв поглед е вредно, когато човек си пука пръстите, тъй като способства за резкия спад на налягането в течността между тъканите на ставата, поради което се отделят газови мехурчета, които присъстват в тази течност.
Ставите бавно, но сигурно се увреждат. И най-интересното е, че никой от учените не успява да събере достатъчно убедителни доказателства за вредата от този навик.
Учените от университета на Филаделфия убедително доказват, че всъщност пукането на пръстите на ръцете дори е полезно, тъй като ставите стават по-гъвкави и подвижни.
2. Ядене на шоколад и пиене на кафе
Мислите за калориите ни карат да се отказваме от това удоволствие. Но това правило работи, ако говорим за разтворимото кафе и за млечния шоколад.
Всъщност натуралното кафе и горчивият и тъмен шоколад са полезни храни. В тях се съдържат много антиоксиданти, те укрепват нервната система и просто лекуват депресията.
Свой принос благородните напитки внасят и за профилактика на сърдечно-съдови заболявания. Американските експерти по препоръка на FDA разработили и обосновали и аргументирали нормативи за употреба на кафе.
Те доказват, че няколко стандартни чашки кафе, не повече от 5 понижават риска от сърдечно-съдови заболявания и от захарен диабет тип 2.
3. Клюки
Ако трябва да бъдем честни – новините за чуждите неуспехи повишават самооценката ни.
Между впрочем, има научно определение на думата „сплетня“, която измислили психолозите – несанкционирани разсъждения за хора, които не присъстват в настоящия момент.
Специалистите от Британското психологическо общество доказват, че сплетните помагат за подобряване на личните контакти, а тъй като ние сами се боим да станем обект на чужди размишления, това ни мотивира да се усъвършенстваме.
Предаването на информация помага за успокояване, за намаляване на стреса и дори за излекуване на депресията. Освен това хората като цяло са склонни към оценъчни твърдения – професорът по еволюционна антропология от Оксфорд Робин отбелязва, че това е нещо като стъпало към следваща еволюция на човешкия мозък.
4. Престой в социалните мрежи
Традиционно работодателите и лекарите не одобряват продължителния престой в социалните мрежи. Първо, защото така хората се разсейват от работата, развива се зависимост, депресия и други психически разстройства.
Според сътрудници на американския изследователски център Pew Research Center, постоянните потребители на социалните мрежи не са подложени на силния стрес, напротив – при тях показателите за стрес са по-ниски в сравнение с тези, които изобщо не използват социалните мрежи.
Те имат повече приятели, повече се доверяват на хора и са по-активни в работата.
И изобщо след престой в Интернет настроението се подобрява както и производителността на труда.
Информираността за това, което се случва около вас, и възможност за споделяне на собствените новини положително влияе върху психическото здраве и осигурява усещане за принадлежност към обществото, поради което се стимулира и работоспособността.
5. Тютюнопушене
Има и учени, които изследвали действието на цигарите не в традиционно негативния смисъл.
Разбира се, не става въпрос за успокоителното действие на пушенето – стресът се облекчава не никотина, а самият ритуал – никотинът между впрочем подобрява краткотрайната памет.
Важно е, че този навик може да бъде полезен само при умерено пушене само на качествени цигари.
