Анасонът е едногодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни, познато на хората още от времето на Авицена и Хипократ, а като подправка то се отглежда от хиляди години. На височина то достига 50 сантиметра.
В див вид расте в Гърция, а е култивирано практически във всички страни по света. За лечебни цели се използват корените, семената и наземната част на растението.
Стъблата на растението се събират още по време с още неузрели плодове/семената/. Те се нарязват и сушат на сухи и тъмни места.
Състав и калоричност
В 100 грама анасон се съдържат 9.5 грама вода, 17.6 грама белтъци, 15.9 грама мазнини, 14.6 грама растителни влакна, 35.4 грама въглехидрати, 7 грама минерално съдържание и следните витамини – тиамин /В1/, рибофлавин /В2/, ниацин /В3/, пантотенова киселина /В5/, пиридоксин /В6/, фолиева киселина /В9/, аскорбинова киселина – витамин С; макроелементи – фосфор, натрий, магнезий, калий, калций; микроелементи – цинк, селен, мед, манган, желязо.
Калоричността на анасона е 337 килокалории на 100 грама продукт, поради това прекомерната му употреба може да стане причина за затлъстяване.
Анасон - полезни свойства
В народната медицина анасонът обикновено се използва като обезболяващо, отхрачващо, дезинфекциращо и антипиретично /понижаващо телесната температура/средство.
Към полезните свойства на подправката се отнасят и подобряване на чревната перисталтика, на секреторната функция на дихателните пътища и на стомашно-чревния тракт.
Анасоновите семена са високо ценени и влизат в състава на слабителни и на средства против изпотяване. Благодарение на неговите свойства анасонът се използва и при производството на парфюми, алкохол и храни.
Отвари от семената на анасона се прилагат като лекарствени средства при чревни спазми, възпалителни процеси в стомашно-чревния тракт, при метеоризъм, запек, стомашно кървене, болезнена и нередовна менструация, а също и за подобряване на храносмилателните процеси.
При кърмещите жени чаят от анасонови семена увеличава количеството на отделяната кърма.
Настойка от стъблата и семената на растението облекчава чернодробната функция и тази на панкреаса. Използва се при кашлица, бронхит, астма, пневмония, задух, трахеит и ларингит.
Целебните свойства на анасона допринасят за разтварянето на храчките, затова е показен при магарешка кашлица при деца. Отварата от анасонови семена оказва благоприятно действие при пресипнал глас.
А при стомашни киселини се препоръчва също отвара от семена на анасон, но смесена с яйчен белтък.
Известна е ползата от анасона като диуретично средство при нефролитиаза и други заболявания на бъбреците и на пикочния мехур.
По своите целебни свойства анасонът отстъпва на кимиона и на копър, но е много по-приятен вкус. Поради това от него се прави вкусен и полезен чай.
От анасона може да се добие масло, което представлява жълтеникава течност с приятен пикантно-сладък вкус. Анасоновото масло се използва като част от различни комбинирани отвари за стимулиране образуването на кърма у жените родили наскоро и като сироп за кашлица.
Използват го и като отхрачващо и антисептично средство за лечение на простудни заболявания и възпаление на горните дихателни пътища.
Показно е приложението на анасоново масло при скорбут, загуба на гласа, рефлукс и при възпалителни процеси на сливиците и венците.
Друго полезно свойство на анасона е, че неговият характерен аромат не се понася от насекоми, затова често се използва за борба с дървеници, мухи, комари и въшки. Растението е и ефективно средство срещу лошия дъх и е подходящо за пушачи.
