ᐉ Аниридия - хора без цвят на очите

Погледът „очи в очи“ завладява, привлича и хипнотизира.

Очите са един от най-красивите органи на човешкото тяло.

По цвета на очите гадаят, описват ги в стихотворения, сравняват със скъпоценни камъни и прочие материални и духовни ценности.

Красота на очите придава най-яркият техен компонент – ирисът.

Неговият цвят е един от ключовите характеристики на човека, наравно с цвета на косата и кожата, ръста и други расови особености.

Но има хора без зеници, болестта се нарича аниридия.

Ирисът е тънко образувание, с което разполагат всички гръбначни.

Неговият диаметър при хората е 12 мм.

По средата на ириса има отвърстие – зеница, през която светлината попада вътре в окото, върху ретината.

Ирисът е разположен между камерите на очите, веднага след роговицата, пред лещата.

Съдържа меланоцити – клетки, които образуват пигмента меланин и е непроницаем за светлината.

Освен това, в ириса има мускули – кръгови, които са нужни за свиване на зеницата, и радиални, за да я разширят.

Ако в него има много меланин – очите ще бъдат черни, ако е по-малко – кафяви.

Малко – сини, светлосини или сиви, в зависимост от плътността на тъканите на ириса.

Ако е налице такова съчетание от фактори, е възможно да се получи зелен – кафяв + син или блатен оттенък – кафяв + зелен.

При чернодробни заболявания очите жълтеят заради пигмента билирубин.

А ако пигмент липсва изобщо, очите ще бъдат червени, заради процеждащата се през кръвоносните съдове кръв, и такива хора се наричат албиноси.

Понякога се раждат хора, които напълно или частично нямат ирис.

Аниридията е вродена патология.

В 80% от случаите причина за нея е мутация на гена РАХ6, разположен в 11-та хромозома.

Този ген е много древен в еволюционен план.

Участва не само в развитието на зрението, но и на централната нервна система и на панкреаса и на червата.

И ако се „счупи“ още в хода на ембрионалното развитие, страдат всички тези органи.

Знаем, че човекът има 23 двойки хромозоми.

Дори и на една двойка от хромозомата да мутира, патологичните проявления зависят от това как стоят нещата с втората.

В случай че мутацията е рецесивна, не се проявяват, защото работи само здравия ген.

А мутацията, която предизвиква аниридия е доминантна.

Тоест при аниридия болестта се проявява, дори и ако мутацията е само на едната хромозома от двете.

А ако мутацията е и на двете хромозоми, болестта ще протича по-тежко.

Аниридията може да се предава и по наследство – с вероятност 50% при наличие на заболяване при един от родителите.

Но се случва и болно дете да се роди и при здрави майка и баща – това е спорадична форма на заболяването.

При това заболяване болните са на практика слепи.

Освен това се наблюдава светлочувствителност и хоризонтален нистагъм на очите – несъзнателни движения на очите наляво и надясно.

Известни са и редки случаи, когато болните от аниридия са съхранявали добро зрение и дори могли да шофират автомобил.

При аниридия поради проблем с оток на течности от очите се развива глаукома, а поради изместването на лещата без ирис – катаракта.

Възможно е също и увреждане на роговицата и на ретината.

Един от сериозните проблеми на аниридията са фиброзните синдроми, вследствие на което на роговицата постоянно се образува съединителна тъкан.