Отминаха времената, когато едва ли не всички заболявания бяха лекувани само с калиев перманганат.
А има ли и днес място в нашите домашни аптечки такова бабино средство като калиевия перманганат?
Популярният препарат, проверен не от едно поколение, до неотдавна е бил обект на сериозни ограничения.
Това се дължало на факта, че той се използвал за създаването на взривни вещества, а също и влизал в състава на наркотици и затова закупуването му от аптека, особено без рецепта едно време е било практически невъзможно.
Въпреки това неотдавна калиевият перманганат отново се предлага свободно. Но започнаха да възникват съмнения. А трябва ли?
Кристална чистота
Основното предимство на калиевият перманганат е неговата силна антисептична активност, благодарение той лесно се справя с различни микроби както вътре в организма, така и отвън.
Когато прахът на калиевият перманганат се съединява с водата, той предизвиква химична реакция с отделянето на активен кислород. Този компонент притежава силни обеззаразяващи и противовъзпалителни свойства.
Ако не вярвате, можете да си направите един лесен експеримент - в 1 чаша налейте чиста прясна вода, а в другата – мътна и мръсна от някоя локва. В 2-та „резервоара“ добавете розов разтвор от препарата. В чистата вода той ще остане розов. А в тази от локвата ще се обезцвети.
Калевият перманганат разрушава вредните примери, очиства водата, а самият той същевременно загубва своя цвят.
За и против
Какво ще стане, ако изхвърлим половината от скъпоструващото съдържание на нашите домашни аптечки и оставим една единствена опаковка калиев перманганат? За щастие освен, че е на ниска цена това средство се отличава още и с икономичност – една опаковка от него е достатъчна за 1 година използване.
Вероятно така и би следвало да направим, ако не бяха предупрежденията на лекарите, повечето от които скептично се отнасят към това лекарство.
Офталмолозите са в потрес от препоръките за промиване на очите с разтвор от антисептичното средство, тъй като едва ли не половината от всички химически травми на очите възникват, поради неправилно приготвен разтвор.
Това е така, защото ако във водата остане малко неразтворени кристали от препарата, то изгарянето на роговицата е неизбежно.
Гинеколозите единодушно осъждат промивката с калиев перманганат – дори и ако дозата се изчисли точно и ако не се причини изгаряне на лигавицата, е много да се предизвика сухота и влошаване на състоянието на влагалищната микрофлора.
А вече идеята за предпазване от полово предавани инфекции и нежелана бременност с калиев перманганат е съвсем абсурдна.
Педиатрите също не одобряват къпането на бебетата в розова вода – тя изсушава прекомерно тяхната кожа. Много по-добре за тази цел е да използвате екстракти от лайка или бутрак – ако детето няма алергии към тях.
Дерматолозите не желаят и да чуят за самостоятелното прегаряне на мазоли и брадавици с калиев перманганат или по всякакъв друг начин, тъй като преди да се премахне новообразуванието следва да се потвърди неговата безопасност.
И много по-добре е брадавиците да бъдат премахвани по професионален, а не по „занаятчийски“ метод.
Що се отнася до всичко останало, то калиевият перманганат принципно може да се използва. Слаб разтвор може да се приема при диария, но съвременните препарати – ентеросорбенти са доста по-ефективни. Можете да плакнете устата си с калиев перманганат при лечение на ангини и стоматити.
