Дерматофибром, наричан също фиброзен хистиоцитом, представлява доброкачествен тумор на кожата, който се среща често, но обикновено предизвиква безпокойство, когато бъде открит.
Традиционно новообразуванията бяха приписвани на реактивна реакция на организма на травма, като при ухапване от насекоми. Въпреки това точната им етиология не е ясна.
Появяват се като клониални пролиферативни новобразувания от дермалните дендритни хистоцитни клетки.
Те са по-чести при жените, отколкото при мъжете в съотношение 4 към 1 и могат да се появят във всяка възраст, най-често в млада възраст.
Какви са симптомите?
Фиброзните хистиоцитоми обикновено представляват единични възелчета, които се развиват по крайниците, най-често по краката.
Основната част от тумора е вътре в кожата, а на повърхността е видима само малка част от него под формата на полусфера.
Външният вид на новообразуванието зависи от неговата структура, доколкото в него има повече дермални влакна или съединителна тъкан. Дерматофибромите имат закръглена форма и гъста консистенция.
При оказване на натиск върху тях, те се движат свободно и са с диаметър 0.5-1.0 см., понякога пациентите споделят, че ги усещат като малка леща под повърхността на кожата.
Кожната повърхност обикновено е гладка, а понякога и люспеста. Цветът на кожата варира от характерния за нея до такъв на розово/ червен крем или от бял до кафяв.
В зависимост от това каква тъкан преобладава, новообразуванието може да има сегментен строеж с огъната увиснала повърхност и може да не се локализира подкожно, а само да прикрепено към кожната повърхност.
Меките тумори по размер могат да достигнат глава на дете и обикновено се локализират на лицето.
Твърдите фиброзни хистиоцитоми са с много плътна повърхност и почти напълно се състоят от съединителна тъкан, като туморите от този тип могат спонтанно да изчезнат.
Лезиите могат да се появят на всяко място по кожата и засегнатите лица могат да имат по няколко, до 15 броя.
Повече се формират обикновено при увредена имунна система, например автоимунно заболяване, системен лупус еритематозус, HIV, левкемия.
Възелът обикновено е асимптоматичен, но може да предизвика сърбеж или усещане за опъване на кожата в мястото на локализацията му. След първоначалния растеж обикновено спират да нарастват и остават със статичен размер.
Лечение на дерматофибром
• Успокойте се обикновено не се налага лечение;
• Премахване е необходимо, ако са на място, където козметично неприемлива или съществува симптоматична или диагностична несигурност по отношение на новообразуванието.
Трябва да се има предвид, че честота на локалните рецидиви е доста висока, при около ¼ от пациентите.
• Премахването чрез елипсовидна ексцизия или пункционна биопсия обикновено осигурява най-задоволителни резултати.
Също толкова ефективно и лазерното отстраняване, тъй като не остават белези, загубата на кръв е минимална, а пациентът възстановява трудоспособността си след няколко дни.
При така наречената шейв ексцизия, състояща се в отстраняване на лезията само до повърхността на кожата или криотерапията съществува риск от непълно отстранява на възела и рецидив.
• При около 2% от направените ексциизи на фиброзни хистиоцитоми се откриват неочаквани или редки злокачествени заболявания.
Така че дори и когато изрязването на лезията е само по козметични или симптоматични причини, е необходимо изпращането на част от отстранената тъкан на хистология.
При някои пациенти след нормализиране на работата на черния им дроб, новообразуванията първоначално намаляват размера си, а впоследствие изчезват.
