Често се случва родителите да възпитават децата в разумна строгост, а бабата да ги лигави. Добро ли е това или е лошо? Разваля ли тя внука или помага ли да му расте хармонична личност? Ще се опитаме да разберем.
Много от нас, днешните родители, сме възпитавани с активното участие на бабите. И трябва да се каже, че на много от нас ни е провървяло – събирателният образ на бабата сред нашето поколение е близък до идеалния.
Всичко тече, всичко се променя
Детското сърце великодушно и отзивчиво – то прощава малките огорчения, остро реагирайки на душевната топлота, а бабите ни надаряват с излишък.
На много от нас е познато чувството за закрила, което сме изпитали в бабините обятия, когато са ни изсъхвали сълзите и сме забравяли за обидите, нанесени ни, включително и от родителите.
Днес вече ние самите сме родители и към бабите на нашите собствени деца се отнасяме по-придирчиво. Далеч невинаги ни е приятно да виждаме, как те утешават в обятията си, наруганите от нас деца.
Често се възмущаваме от това, че бабите ги глезят, угаждат им на капризите и така неутрализират нашите възпитателни усилия. Понякога ни се струва, че искат да си спечелят „евтин“ авторитет, стараейки се да изглеждат добри на нашия фон.
Защо го правят?
Авторитарната баба просто действа така, както смята за нужно, ръководейки се от изпълващото от я чувство за собствена правота и справедливост – което често се усилва от хроничното несъгласие с дъщерята или с подсъзнателното неприемане на снахата.
Ако такава баба смята майчините забрани за твърде строги, тя целенасочено ще ги нарушава – угощавайки детето със сладки от черния списък, ще гледа с него телевизионни предавания, които лично на нея ѝ се струват подходящи за детето, и така нататък.
Обикновено прави това напук, открито отстоявайки позицията си.
Демократичната баба също глези внуците заради убеждения – тя уважава техните желания и искрено смята строгостта и ограниченията за вредни за децата.
Истината е, че действа по-меко, като се старае да не обостря отношенията с родителите. Такава баба, в зависимост от моралните ѝ качества, напълно може да глези внуците тихомълком, под лозунги – при мама не може, а при баба – може, и само това ще е нашата малка тайна, неволно обучавайки децата на умението да лъжат.
Бабата-празник глези внуците, защото вижда в това своето предназначение. За какво е една баба, ако не да доставя радост, смята тя.
Децата мигновено улавят тази настройка и се стига до взаимно удоволствие и пълна хармония в отношенията.
Символичната или отстранената баба, вземаща минимално участие в живота и възпитанието на внуците, с помощта на подаръци и демонстративна хуманност се старае поне отчасти да създаде разрушеният емоционален контакт с подрастващото поколение.
До голяма част поведението на бабата е обусловено и от това в какви отношения тя се намира с младото семейство и колко силно, то зависи от нейната помощ.
За съжаление, ситуацията, когато бабата така или иначе използва внука за манипулиране на родителите или даже го настройва против тях, не е изключение.
Впрочем, както и противоположната – когато майката вижда бабините манипулации там, където ги няма.
Спокойствие, само спокойствие!
Понякога майките изпитват ревност от бабите, когато те създадат здраво приятелство с внуците, тъй като все пак прекарват доста време с тях, докато родителите са на работа.
