За справянето с всички несгоди и намирането на изход от всяка ситуация, и за да ни достигат винаги сила и знания, е нужно само да си ги набавим от дълбините на душата и разума.
И за да направим това може да ни помогне природата, която винаги е до човека.
Облаците, дърветата и реките са прекрасни, които представят природата по най-изящния начин и създават приятен фон за всичко останало.
Само за минута се заглеждате от прозореца на самолета, за да видите морето от облаците. А след това стюардесите ви носят сандвич, а вие се връщате към четенето на списанието на борда.
Снимките на сватбата на приятелката ви са били в дъбова гора, и навярно сте забелязали колко е красиво всичко наоколо. Но от тогава колко често сте се любували на дърветата?
А спомняте ли си реката покрай, която сте си играли в детството? Руслото удържа потока на водата, но рано или късно тя преодолява препятствията, подравяйки камъните. В света на възрастните има далеч повече препятствия, които пречат на потока.
Проблемът е в това, че в ежедневния ни живот почти не обръщаме внимание на такива неща. Във възрастта, когато кариерата ни е приоритет, не ни достигат поводи още веднъж да се загледаме към облаците, реката и дърветата.
А тези чудесни моменти на наблюдения могат да изиграят незабележима, но много важна роля в създаването на балансиран, хармоничен живот.
Облаци
Често сме погълнати от негативни мисли. Но при проблемите, които имаме, облаците ни са съвсем безразлични. Безпокоим се за модата, сплетните, социалното положение или неговата липса.
Огромното небе винаги е до нас. Погледнете как вятърът разкъсва от големия сив облак малко облаче, то бавно пресича небето, загубва очертанията и си след 10 минути едва ли ще можете да го разпознаете.
А още след миг се слива с друг облак – неговият мимолетен житейски път е завършен.
Островът на облаците се образува, създавайки вериги, обединяващи се в малки държави и цели облачни империи. А след това бавно се разнасят от течението на вятъра и се разпадат – тихо, омиротворено, без да познават болките от човешките сражения и катастрофи.
А понякога над нашите глави се разиграва драма – грохот, вихри, промени… Както и в живота на хората, там постоянно се случва нещо.
Но, поглеждайки нагоре, можете да облекчите болката от собствените си поражения. Пред вас ще се открият възможности, които е по-трудно да се забележат, когато се безпокоим в текущия момент.
Дърветата
Пример за търпение и твърдост.
Техните мощни стволове помнят стотици сменили се сезони –от поривите на ноемврийските ветрове те губят част от клоните си, а в горещите юлски дни ги ядат бръмбарите и червеите, а фермерите и градинарите ги секат или подрязват, когато си поискат. Но дърветата понасят всичко – от тях трябва да се поучим.
Реките
Те са много общителни – сплетничат, въздъхват, спорят с камъните или с клоните, споделят тайни в тихите водовъртежи, спокойно шепнат в средата на лятото и крещят след дъждове.
Както и огънят, реката идеално подхожда за съзерцание, когато чувствате необходимост да поразмислите. Нейната непрекъсната активност оживява въображението.
Не гледа към вас с недоумение като празен лист хартия на масата. Отпуска ума толкова, че да го открие за добри идеи.
Музата не може да бъде викана постоянно, но често идва, когато сме се загледали към грандиозното движение на реката около големи камъни.
