Гломерулонефритът представлява бъбречно възпалително заболяване с автоимунен произход. При тази патология преимуществено се засягат гломерулните капиляри. Непосредствените причини, предизвикващи гломерулонефрит, може да са няколко.
Но независимо от това се наблюдава нарушаване на кръвообращението в тъканите на бъбреците, което води до влошаване на тяхната функция и до неприятни, и дори опасни последствия.
Последствията от заболяването могат да се развият, както в резултат на острата му форма, така и при продължително хронично протичане. Най-често това се случва в тежки случаи или при напреднал стадий на заболяването.
В какво се състои опасността от гломеролунефрита?
Възможните последствия от острата форма на заболяването:
• Оздравяване;
• Преход към хронична форма;
• Остатъчни явления при удовлетворително състояние;
• Усложнение;
В повечето случаи болните оздравяват. Хроничната форма може да бъде вследствие на острата в случаите на късно начало на лечението, неадекватна диагностика или нарушаване на режима по време на лечение. Като риска от засягане на бъбречната тъкан става по-висок, по-често се срещат необратими изменения в нея.
В резултат на възпалителен процес в бъбреците, който се наблюдава при гломерулонефрит, не могат нормално да изпълняват своите функции. В резултат на това се натрупва излишък от течности в организма, неефективно извеждане на отпадните продукти от обмяната на веществата.
Тези нарушения се дължат на възпалението и на образуването на съединителната тъкан, която не е в състояние да филтрира течностите и да образува урина и поради тази причина колкото по-голямо е количеството на съединителната тъкан, толкова по-лошо не функционират бъбреците.
Ако след оздравяването общото състояние е нормално, но изследванията показват наличие в урината на малко количество белтък и еритроцити, то се констатира латентен гломерулонефрит, който също може негативно да повлияе на състоянието на бъбречната тъкан.
С какво е опасен гломерулонефритът? Сериозната заплаха от това заболяване идва в резултат на увреждането на бъбречните тъкани.
Усложнения:
1. Остра бъбречна недостатъчност;
2. Спазми на роговицата на окото, съпровождащи се с нарушаване на зрението;
3. Инсулт;
4. Еклампсия;
5. Сърдечна недостатъчност;
Един от симптомите на гломерулонефрита е високото кръвно налягане.
То се развива вследствие задържане на течности в организма. Образуването на урина намалява, поради увреждането на филтриращите тъкани на бъбреците се наблюдава хематурия и голяма загуба на белтък.
Количеството урина може да бъде съвсем малко, до анурия. На външен вид урината при гломерулонефрит може да напомня на месната помия.
Повишеното артериално налягане е възможно негативно да се отрази на състоянието на коронарните съдове и да доведе до сърдечна недостатъчност.
Също опасността от това заболяване идва и това, че хипертонията е един от основните фактори, обуславящи възникването на инсулт. Но за най-опасна, тъй като се среща много по-често, както за здравето, така и за живота се смята еклампсията и бъбречната недостатъчност.
6. Еклампсия
Основно това състояние се развива под формата на пристъпи и води до развитие на тежко състояние. Понякога се стига и до екламсична кома. Това състояние е обусловено от спазмите на дихателната мускулатура и на диафрагмата, и на кръвоносните съдове.
7. Бъбречна недостатъчност
Вследствие на гломерулонефрита се нарушава киселинно-алкалния и електролитния баланс на организма, като тези фактори могат да станат причина за развитие на остра бъбречна недостатъчност.
Наблюдава се задържане на урина и отравяне на организма с отпадните продукти от метаболизма. Това води и до поява на съпътстващи симптоми.
