Това вещество е необходимо на нашия организъм. От неговото своевременно постъпване зависи нашето здраве. „Доставчици“ на енергия за организма могат да бъдат мазнини, белтъчини и въглехидрати.
Но от всички тези вещества, които се използват от нашия организъм за задоволяване на неговите енергийни потребности, основно място заема глюкозата.
Какво представлява глюкозата?
Глюкозата или декстрозата – това е безцветен или бял прах на малки кристали без миризма и със сладък вкус. Глюкозата може да бъде наричана универсално гориво, тъй като болшинството от енергийните потребности на организма се покриват от това вещество.
Това съединение е необходимо постоянно да присъства в нашата кръв. При това за организма е опасен както неговия излишък, така и неговия недостиг. Така по време на глад организмът започва да „използва за храна“ съставните вещества на глюкозата. Тогава в глюкоза започват да се преобразуват мускулните белтъци, което може да бъде доста опасно.
Система храна – глюкоза - гликоген
В организма на човека глюкозата постъпва с въглехидратите. Попадайки в червата, сложните въглехидрати се разграждат до декстроза, която след се това се усвоява и попада в кръвта.
Част от глюкозата се разходва за енергийните нужди, другата част може да се отложи във вид на мастни депа, а известно количество се отлага във вид на гликоген. След като храната се смели и притокът на глюкоза от червата се преустанови, започва обратно превръщане на мазнините и гликогена в глюкоза.
Така нашият организъм поддържа концентрацията на глюкоза в кръвта постоянна.
Превръщането на белтъчините и мазнините в глюкоза и обратно – това е процес, за който е необходимо много време. Но взаимното преобразуване на глюкоза и гликоген се осъществява много бързо.
Поради това гликогенът изпълнява функцията на основен резервен въглехидрат. В организма той се отлага във вид на гранули в различни типове клетки, но основно в черния дроб и мускулите. Запасите на човек със средно физическо развитие могат да му осигурят енергия за едно денонощие.
Хормони – регулатори
Превръщането на глюкозата в гликоген и обратно се регулира от редица хормони. Концентрацията на глюкозата в кръвта се понижава от инсулина. А се повишава от глюкагона, соматотропина, кортизола, хормоните на щитовидната жлеза и от адреналина.
Нарушения в протичането на тези обратими реакции между глюкозата и гликогена могат да доведат до сериозни заболявания най-известното и най-разпространеното, от които е захарният диабет.
Измерване на нивата на глюкозата в кръвта
Основният тест за откриване на захарен диабет е измерването на концентрацията на глюкозата в кръвта.
Нивата на глюкозата са различни в капилярната и във венозната кръв и варират в зависимост от това дали човек се е нахранил или е гладен.
В норма при измерване на гладно /не по-малко от 8 часа от последния прием на храна/ в капилярната кръв концентрацията на декстроза следва да бъде 3.3 – 5.5 /милимола/литър/, а във венозната 4.0 – 6.1 /ммол/л/.
2 часа след хранене нивата на глюкозата не следва да надвишават 7.8 ммол/л. както за капилярната, така и за венозната кръв.
Ако в рамките на седмица при измерване на гладно нивата на глюкозата не се понижават под 6.3 ммол/литър, то е необходимо задължително да се обърнете към ендокринолог, за да ви бъдат назначени допълнителни изследвани, за да бъде поставена окончателна диагноза.
