Един от най-опасните стадии на възпаление на чревния израстък е гноен или флегмонозен апандисит.
При подобно протичане на заболяването количеството гной, съдържащо в чревния израстък, става толкова голямо, че апендикса се покрива с налеп и може да се разкъса.
Вследствие на което е възможно развитието на застрашаващи живота състояния като перитонит и сепсис.
Морфологични изменения и форми на флегмонозен или гноен апандисит
При гнойната форма на апендицит обвивката на чревния израстък придобива червен цвят и отича.
Лигавицата е също отекла, а при флегмонозно-язвената форма на нейната повърхност се наблюдават ерозии.
Апендиксът се удебелява и се покрива с фибринов налеп, който може да се разпространи към съседните тъкани на коремната кухина, сляпото и тънкото черво.
В лумена на чревния израстък има гнойно течно съдържимо със зелен или сив цвят, което може да стигне до повърхността на апендикса под формата на мътна и пълна с бактерии течност.
При изследвания под микроскоп в тъканите на всички слоеве се открива левкоцитарна инфилтрация, а на лигавицата - участъци на свличане на повърхностния епител.
В някои случаи се формира емпием на апендикса.
При такава разновидност на флегмонозен апандисит неговият лумен се запушва от съединителна тъкан или фекални камъни.
Чревният израстък е под силно напрежение, установява се флуктуация.
На този фон серозната обвивка се променя като при катарален стадий на апандисит – зачервява се, но на нея няма фибринов налеп.
От лумена на апендикса в коремната кухина може да се излива стерилна течност.
А при отваряне от него се излива голямо количество гнойна течност с остра зловонна миризма.
При емпием на чревния израстък възпалителният процес рядко се разпространява към коремната кухина и разположените в близост тъкани.
Признаци и симптоми
Развитието на флегмонозен апандисит обикновено започва няколко часа след катаралния, и може да се заподозре по увеличаване интензивността на болките в корема.
В началото на пристъпа болният невинаги може да покаже точно локализацията на болката.
Но с времето болезнените усещания се концентрират в дясната част на корема.
При типично разположение на чревния израстък болката се съсредоточава ниско вдясно, а при атипично – в областта на тази или на кръста.
Болката се усеща постоянно, може да е с пулсиращ характер и да се усилва кихане, кашлица или смях.
Интензивността на болката постоянно нараства.
Също при флегмонозен апандисит се наблюдават признаци на силна интоксикация и нарушения на функциите на храносмилателната система:
• Главоболие;
• Постоянно гадене;
• Слабост;
• Намаляване и отслабване на апетита;
• Повишение на температурата до 38-38.5 градуса;
• Тахикардия до 90-100 удара в удара в минута;
• Мръсно-бял или сив налеп на езика;
• Сухота на езика;
• Метеоризъм;
Усложнения при гноен апандисит
При несвоевременно провеждане на хирургична интервенция гнойният апандисит може да се усложни от цяла съвкупност опасни състояния:
• Разкъсване на апендикса с развитие на перитонит впоследствие;
• Образуване на апендикуларен абсцес или инфилтрат;
• Чревна непроходимост;
• Тромбофлебит на тазовите вени;
• Тромбоза и гнойно възпаление на вените на черния дроб;
• Абдоминален сепсис;
Особености на апендектомия при гноен апандисит
Основна особеност на апендектомията при флегмонозната форма на заболяването е възможен излив на гнойното съдържимо в дясната слабинна ямка, което се образува от възпалението на серозната обвивка на апендикса.
При установяване на такъв процес лекарят по време на операцията взема проба от ексудата за изследване на микрофлора.
Внимателно подсушава слабинната ямка, кухината на малкия таз и десният страничен канал.
При установяване на мътен ексудат с гноен характер на болния венозно се въвеждат антибиотици.
Операцията се провежда под пълна упойка. Съществуват 3 метода за отстраняване на апендикса:
- Разрез на коремната кухина – отворен тип операция;
- Лапароскопия – при локализирано възпаление без разпространение извън пределите на апендикса. Невинаги е възможно при гноен апандисит;
- Премахване на възпаления орган през стомаха със специален инструмент.
Шевовете при отворена операция се премахват след 7 дни. При неусложнено протичане на гнойния апандисит операцията е прието да се смята за относително безопасна и проста. Периодът след операцията предполага спазване на някои лекарски предписания за по-бързо възстановяване на организма.
Възстановителен период
Хирургичната интервенция за отстраняване на апандисит да е сред най-често извършваните, статистиката у нас сочи, че се извършват до 14-15 000 апандектомии. През периода на възстановяване все пак трябва да се спазват някои важни правила.
Лекарят подробно обяснява какви препоръки е важно да се спазват за по-бързо възстановяване. Сред основните лекарски предписания са:
- Ставането е леглото - най-добре да бъде няколко часа след интервенцията. Следва обаче да се отчита общото състояние на пациента, както и неговият характер след интервенцията. Обикновено оперираните могат да ходят самостоятелно до тоалетна 8 часа след операцията.
- Дихателна гимнастика, лечебна физкултура, стимулира се функцията на белите дробове, тъканите се изпълват с кислород, активира се мускулната активност и вътрешните органи се възстановяват по-бързо.
- Специална диета – диетичното хранене трябва да включва храни, богати на много фибри, витамини и микроелементи. Храната не трябва да съдържа агресивни компоненти – сол, подправки и мазнини. Храненето трябва да бъде насочено към възстановяване на предходното състояние на организма и осигуряване на нормална чревна перисталтика.
- Носене на бандаж – постоперативната рана трябва да бъде превързана. За тази цел е достатъчна обикновена широка превръзка от плътна лента. За по-голямо удобство може да се използва и специален постоперативен бандаж.
- Превръзки – трябва да се сменят ежедневно. По време на процедурата раната се обработва с антисептични разтвори, оценява се степента на заздравяване на белега от операцията.
Ако са поставени абсорбиращи се конци подкожно, то няма необходимост да бъдат сваляни. Външните, както бе посочено и по-горе, се свалят на 7-мия ден.
В рамките на още 3 месеца след изписването от хирургичното отделение е важно да се изключат силовите физически натоварвания, да не се вдига тежко.
Мерки за профилактика и прогноза
Прогнозата при своевременно установен неусложнен гноен апандисит често е благоприятна. Броят на усложненията е под 5%.
Възпалителен процес в коремната кухина при апандисит се формира почти във всички случаи. Но това състояние се контролира от организма, както и от стените на съседните органи.
Генерализиран перитонит е възможно да възникне само в най-тежките случаи. Най-сериозни усложнения възникват при малки деца, при хора с тегло под нормите и при отслабен имунитет.
Рискът от преминаване на гнойната форма в гангренозна нараства при разкъсване на стената на апендикса, което е много вероятно, ако не бъде оказана спешна медицинска помощ.
Факторите, които допринасят за развитието на гноен апандисит са много разнообразни, затова патологичният процес трудно може да бъде предотвратен.
Профилактични мероприятия не съществуват, но все пак лечението на хронични инфекции в коремната кухина, може да се смята за фактор, който да предотврати развитието на гноен апандисит.
Все пак своевременното лечение и дисциплината на пациента при възстановяването си остават гаранция за успешно възстановяване.
