Вторичната адентия е една от най-разпространените диагнози в денталната медицина, под която се разбира загуба на един или няколко зъба след тяхното поникване.
Един от най-популярните методи за лечение на адентия е протезиране.
Въпреки че зъболекарите разполагат с широки знания и съвременно оборудване, грешки по време на лечение все пак се случват.
Сред най-разпространените са вторичен кариес, усложнения след поставяне на коронка, формиране на парадонтални джобове, висока захапка и много други.
Кои са най-разпространените грешки при протезиране – причини, методи за лечение и корекция?
Вторичен кариес
Вторичен кариес е в случаите, когато възниква вече под пломба или коронка, тоест повторно, след лечение.
Предразполагащите причини за развитие на вторичен кариес е възможно да са няколко.
При препариране на кариозната кухина зъболекарят се ориентира по цвета на тъканите и тяхната плътност.
Размекнатите, пигментирали емайл и дентин са засегнати, необходимо е да се премахват.
Но понякога оцветеният дентин може да бъде интактен, тоест здрав, а по-нататъшното препариране на кухината превръща кариеса в пулпит, което е грешка.
В този случай зъболекарите могат да оставят дентина, без да го обработят, но след известно време се формира кариес.
Разбира се, това не е закономерност, но доста разпространен сценарий за развитие на вторичен кариес.
При 35-40% от пациентите инфектираният дентин остава плътен и неизменен на цвят, което още повече затруднява контрола на качеството на лечението.
С цел избягване на грешки и за профилактика на вторичен кариес зъболекарите могат да използват кариес детектори.
Но, за съжаление, далеч не всички клиники могат да си позволят подобни придобивки.
Затова и има пропуски.
Още една причина за формиране на вторичен кариес при протезиране е грешката в самата коронка – неплътно прилягане към шийката на зъба.
Бактериите, предизвикващи кариес, могат да проникнат вече под коронката, където се чувстват отлично, благодарение на комфортните за тях условия – липса на светлина, влажност.
Така се формира и кариес.
Зъболекарите в своята работа използват известен алгоритъм от действия при поставяне на коронка, който позволява да се избегнат много грешки.
Но при некачествено изпълнение на всички препоръки както на зъболекаря, така и на пациента, е възможно да се стигне до проблеми.
Премахва ли се пулпата от зъба при протезиране?
Премахване или не под коронката – вечен спор на зъболекарите, които не могат да стигнат до единно мнение.
Едната група казва – еднозначно омъртвяване на зъба, тоест премахване на здравата пулпа, а след това пломбиране на каналите.
Подобни действия се разглеждат като профилактика на възможни проблеми, вторичен кариес и неговите усложнения.
Ако под коронката вече се е появила болка – това е признак на преминаването на кариеса в пулпит, периодонтит, кисти.
И се налага цялата конструкция да се сваля и да се преправя.
Възникват вечните въпроси – кой е виновен?
Зъболекар или пациент?
Кой ще плаща за преправянето на конструкцията?
Другата група стоматолози се позовават на строги показания.
Ако зъбът е здрав, пациентът има добри хигиенни навици и компенсирана форма на кариес, то от премахване на пулпата няма необходимост.
Но тогава защо по принцип е възникнала необходимост от протезиране?
Въпросът за премахване или не на пулпата се решава съвместно със зъболекар, който ще оцени състоянието на устната кухина и ще прогнозира възможните усложнения.
