Според статистиката около 30% възрастните хора нямат достатъчно имунитет против заушка, подобна е ситуацията и с други детски инфекции.
А причината за това, че след завършването на средното си образование рядко някой се замисля, че е необходимо да продължи да се ваксинира.
В задължителния имунизационен календар у нас за възрастни е включена само една комбинирана ваксина срещу тетанус и дифтерия, която се поставя след навършване на пълнолетие за първи път на 25-годишна възраст и след това през 10 години.
Но на колко от нас им е била поставяна такава ваксина?
Имунитетът към някои инфекциозни заболявания с напредването на възрастта може да се понижи и дори да изчезне, и човек се превръща в „мишена“ за микроби и бактерии.
При това следва да се отчита, че заболяванията, характерни за детството, в зряла възраст протичат доста по-тежко. Как да избегнете тази опасност и какви ваксини е необходимо да се поставят на всяка възраст?
Специалистите по имунология и алергология посочват, че на здравите хора често им се струва, че ако се чувстват добре, то и опасност от инфектиране не съществува.
Но това не е така – заразяването може да стане и незабележимо, и ето тук е нужна ваксината, за да премине болестта максимално леко, без да се развият усложнения.
Освен това следва да се има предвид, че навремето именно масовата профилактика сведе до почти нулеви нивата на заболеваемост на много сериозни болести на детската възраст в миналото, а сега, когато родители масово започнаха доброволно да отказват да ваксинират децата си, някои от тях, например дребната шарка, се завръщат.
Схемите за ваксинация за тези, на които са им били направени ваксини в детството, и на тези, на които не се отличават.
Календар на ваксините за хора в зряла възраст
• Дифтерия, коклюш, тетанус – след 16-годишна възраст веднъж на 10 години. А ако ваксина не е правена в детството, то тогава се правят 3 имунизации във всяка възраст – първите 2 с интервал от месец, 3-тата след година. След това се повтаря веднъж на 10 години.
• Заушка, рубеола и морбили – на 22-29 години, след това веднъж на 10 години. При неваксиниране в детството – във всяка възраст, реваксинация – веднъж на 10 години.
• Хепатит В – еднократна реваксинация в периода от 20 до 55 години. Ако ваксина не е поставяна непосредствено след раждането, то тогава се правят 3 имунизации – втората месец след първата, третата – 6 месеца след първата.
• Кърлежов енцефалит – веднъж на 3 години. При непоставяне на ваксина в детството – във всяка възраст може да се направи първата имунизация. Като първите 2 дози се поставят през месец, а третата след година.
• Туберкулоза – в България болните намаляват през последните години, но все пак е най-добре, ако не е поставена ваксина в детството да се направи в периода преди 30-тата година, след това само при контакт с болен.
А за ваксинираните преди завършване на училище – веднъж се прави реваксинация в периода между 23 и 29 години.
• Грип – от усложненията на грипа най-често умират хора в зряла възраст – над 50 години. Затова за тях е препоръчителна ежегодна реваксинация.
• Пневмококова инфекция – ваксинацията е препоръчителна за пациенти в зряла възраст, които често боледуват – в частност от бронхити и възпаление на белите дробове, а също и за тези, които периодично влизат в болница.
• Човешки папилома вирус – наличието на този вирус предизвиква рак на шийката на матката. Поради тази причина ваксината се поставя на жени под 45 години.
