На 6 август 1881 г. е роден бактериологът Александър Флеминг, който извършва истински преврат в медицината – открива първият антибиотик пеницилин.
До 20-те години на 20-ти век специфично лечение на бактериални инфекции не е съществувало, и част от тях са завършвали със смърт.
За времето на използване на антибиотици тези лекарства са спасявали много животи, но решавайки един проблем, те доведоха до редица други.
Сред тях са алергичните реакции, които понякога сами по себе си могат да представляват опасност за живота.
Как се проявява хиперчувствителност към антибиотици и кога е повод за притеснение?
Рискови фактори за развитие на алергия
Пълната защита от алергия към антибиотици е невъзможна.
Реакцията може да възникне внезапно при всеки човек.
И все се разграничават редица фактори за развитие на хиперчувствителност. Внимателни трябва да бъдат хората, които в анамнезата имат:
- Наследственост – увеличава риска от алергии с 15 пъти;
- Продължителен прием на антибиотика;
- Заболявания като ХИВ, мононуклеоза, муковисцидоза;
- Подагра и прочие;
Забележителното е, че в този случай не е характерно развитието на кръстосани реакции.
Тоест ако човек има полиноза, бронхиална астма, хранителна алергия, това не е рисков фактор.
Неотдавнашни изследвания откриват връзка между използването на антибиотици в детска възраст в ранна възраст с развитие на алергия впоследствие.
Специалистите анализирали медицинските истории на 1504 алергични и 5995 здрави деца и открили, че тези, които приемали антибиотици през първата година, страдали от хранителна непоносимост с 1.21 пъти по-често.
Колко по-често изписвали антибиотици, толкова по-висок бил риска от алергия.
Тази картина е свързана с това, че антибиотици с широк спектър на действие нанасят съществена вреда на микробиома на човека.
Кожни реакции на антибиотиците
Дерматологични проблеми – най-характерни са група алергични реакции към антибиотици. Характерният фин, червен обрив често се предизвиква от препарати, които човек приема перорално или които се инжектират. Обикновено реакцията изчезва известно време след спиране на лекарството.
Сред другите чести проявления на хиперчувствителност към антибиотици се разграничават следните:
Уртикария
На кожата се проявяват червени леко приповдигнати плоски мехури, които могат да се сливат в големи неравни петна. Засегнатите участъци сърбят, те често са горещи и оттекли.
Контактен дерматит
Възниква единствено към антибиотици под формата на мехлеми и кремове, най-често се наблюдават реакции към неомицин. На мястото на нанасяне на лекарството се появява възпаление, болка, сърбеж. Контактният дерматит се отнася към реакциите със забавено действие – ако антибиотикът е назначен за първи път, обривът се проявява 5-7 дни след началото на приема на препарата.
Фотосенсибилизация
На фона на приема на антибиотика кожата става по-чувствителна към слънчевите лъчи, лесно изгаря и се възпалява.
Следва да се различава фотоалергична от фотоксична реакция.
Първата се развива от забавен тип, а това означава, се проявява няколко дни след началото на прием на препарата.
Ако кожата реагира веднага, става въпрос за увреждане – фототоксична реакция.
Фотосенсибилизация най-често предизвикват флуорхинолоните, сулфаниламидите и пириметамин.
Синдром на „червения човек”
Това е специфична реакция към ванкомицин, която се наблюдава при 5-13% от болните, получаващи това лекарство под формата на инжекции.
Синдромът се проявява 10 минути след инжекция, пациентът силно почервенява и отича горната част на тялото или само шията, появява се изразен сърбеж.
Извод
Алергията може да бъде достатъчно опасна, но задължително трябва да се потвържди клинично.
Необоснованият отказ от антибактериални препарати вреди на здравето не по-малко.
