Хронична дуоденална непроходимост или дуоденостаза – това е състояние, при което се наблюдава хронично нарушаване на придвижването на съдържимото на стомаха – химуса.
Тази патология се предизвиква от органични или функционални фактори.
Какви са причините за развитие на този симптомокомплекс, неговите разновидности, стадии, симптоми, методи на лечение и диагностика?
Според различни данни на статистиката този симптомокомплекс се открива при приблизително 15-50% от случаите на язвена болест, 10-35% от болните с патологии на панкреаса и жлъчната система.
След язвената болест, хроничен дуоденит и дивертикулоза, хроничната дуоденална непроходимост заема 4-то място сред патологиите на тази част от храносмилателния тракт.
Според наблюдения на специалисти това заболяване най-често се открива на жени от различни възрасти.
Причини и патогенеза
Причините, предизвикващи дуоденостаза, са различни по своя характер.
В преобладаващия брой случаи – 90-97%, тази патология се предизвиква от нарушение на състоянието на нервния апарат на дванадесетопръстника.
Обикновено хроничната дуоденална непроходимост възниква по функционални причини.
Заради огнището на възпаление в храносмилателната система, което започва да се проявява с патологични симптоми.
В подобни случаи хроничната дуоденостаза може да се предизвика от следните заболявания и състояния:
• Гастрит;
• Язвена болест;
• Травми на дванадесетопръстника;
• Хроничен панкреатит;
• Жлъчнокаменна болест;
• Заболявания на централната нервна система;
• Токсични въздействия;
• Недостатъчно количество полови хормони;
• Нарушения на обмяната на веществата при хипотиреоза или захарен диабет;
• Хиповитаминози;
• Вродена аганглиоза – в редки случаи;
Приблизително при 3-10% от болните това състояние е вследствие на фактори с механична природа с вроден или придобит характер:
• Промяна на анатомичното състояние на прехода на прехода на дванадесетопръстника към началото на дебелото черво;
• Притискане на дванадесетопръстника от жлъчния мехур, заради патологични процеси в нея – възпаления, глистни инвазии, чужди тела и прочие;
• Грешки при извършване на хирургични интервенции – ваготомии, резекция на стомаха, поставяне на гастроентероанастомоза и др.;
При развитие на дуоденостаза скоростта на изпразване на дванадесетопръстника намалява и хранителните маси се задържат по-дълго в него.
Това е причина за неговото разтягане и постепенно увеличаване на размери.
Същевременно се задържа и евакуацията на химуса от стомаха, отока на жлъчката и панкреатичен сок.
Повишеното налягане в кухината на дванадесетопръстника води до връщане на съдържимо към стомаха, в резултат на което се стига до чести проявления на дуоденогастрален рефлукс.
Гореописаните нарушения водят до изменения на стомашната лигавица, която се възпалява.
Впоследствие е възможно развитие на алкален рефлукс-гастрит, язвена болест и дори рак на стомаха.
Често постъпването на заразено дуоденално съдържимо в жлъчните пътища и протока на панкреаса води до остри възпалителни реакции.
Освен това, у пациента се развива обща интоксикация на организма.
Постоянното повръщане и опитите за ограничаване на храненето водят до развитие на нарушения в белтъчния и водно-солевия обмен.
Симптоми
Както вродената, така и придобитата форма на хронична дуоденална непроходимост протичат безсимптомно в продължение на няколко години.
След това у пациента се появяват редица симптоми, които се подразделят на стомашни и интоксикационни.
Лечение
За лечение на хронична дуоденална непроходимост могат да се използват консервативни или хирургични методи.
Планът за борба с това заболяване се изготвя индивидуално за всеки пациент и зависи от неговия стадий.
Консервативната терапия предполага провеждане на комплекс от мероприятия – отстраняване на обостряния и последствия от нарушение на нормалната проходимост на червото, създаване на благоприятни условия за преминаване на храната и възстановяване на силите на пациента.
