Описание

Извънматочна бременност представлява състояние, при което оплодената яйцеклетка се развива извън матката на жената /утробата/.

Това се случва, когато зиготата не достигне или не се имплатира правилно в маточната лигавица. Вместо това зародишът се развива някъде другаде в коремната кухина.

Най-често бременността продължава в една от фалопиевите тръби /т.нар. тубарна бременност/. По тях яйцеклетката се придвижва от яйчника към матката.

Зародишът може да продължи развитието си от външната страна на матката в коремната кухина, на яйчниците или да се прикрепи към червата.

Най-сериозното усложнение при това състояние е интраабдоминална хеморагия /силен кръвоизлив/. В случай че зародишът продължава да расте в една от маточните тръби, тя се разширява и ако не се вземат своевременно мерки за прекъсване на бременността, тръбата може да се разкъса.

Това състояние е много опасно, тъй като от външната страна на всяка фалопиева тръба преминава голяма артерия. И ако в някой от тези кръвоносни съдове се появи руптура, жената може да получи силен кръвоизлив.

Извънматочната бременност най-често се открива в първите между 5-та и 10-та гестационна седмица. Състоянието е сред водещите причини за смъртни случая през първия триместър на бременността.

Какви са симптомите?

Симптомите най-често се бъркат с тези при спонтанен аборт и тазова възпалителна болест. Най-честите признаци са коремна и тазова болка и вагинално кървене. Ако се подозира разкъсване, трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ.

Най-характерните изяви на това състояние са:

• Замаяност, виене на свят, частичен припадък, загуба на съзнание;
• Бледа кожа, при допир усещане за лепкавост на кожата;
• Обилно изпотяване;
• Ускорен сърдечен ритъм /над 100 удара в минута/;
• Коремната или тазовата болка е толкова силна, че жената не може да се изправи;

Какви са причините?

Оплождането на яйцеклетката от сперматозоида се осъществява в маточните тръби и по-точно в тяхната горна част. Лигавицата на фалопиевите тръби е покрита с реснички, които улесняват движението на зиготата към матката, където трябва да се имплантира.

Но ако маточната тръба е увредена, изкривена или запушена, оплодената яйцеклетка не може да се придвижи.

Най-често заболяванията или състоянията, които причиняват извънматочна бременност са:

• Предишни инфекции на маточните тръби като тазова възпалителна болест, хламидия и гонорея.
• Предишна операция на органи в коремната кухина особено на фалопиевите тръби, яйчниците, матката или червата. Локална операция на външната част на шийката на матката не е рисков фактор.
• Използване на медикаменти за стимулира на фертилността при зачеването.
• Предхождаща анамнеза за извънматочна бременност;
• Използването на спирала не води до увеличаване на риска. Въпреки това е по-малко вероятно да се развие нормална бременност в матката, ако жената има спирала. Затова при съмнение за бременност трябва в рамките на първите една две седмици спиралата да се премахне. Важно е да се спомене, че спиралата е предпазно средство срещу маточната бременност, но и срещу извънматочна.

Лечение на извънматочна бременност

Лечението зависи от размера на зародиша и неговото местоположение. Ако яйцето е малко, на жената се дава лекарство, което да преустанови растежа на плодната тъкан и да позволи на тялото да я абсорбира.

През последните години успешно се прилага терапия с метотрексат. Лекарството възпрепятства клетъчното делене и растежа и се използва успешно за лечение на левкемии, лимфоми и други ракови заболявания.

Метотрексатът се предписва под формата на единични или множество мускулни инжекции. Повечето жени, които се подлагат на тази терапия съобщават за болка ниско в корема, особено през първите няколко дни и вагинално кървене като при обилен менструален цикъл. След приключване на терапията са необходими кръвни тестове на всеки 3 дни, за да се гарантира, че лекарството е било ефективно.

Използва се също така като имуносупресивен агент за предотвратяване на реакцията при трансплантация на органи.

Също така може да се приложи чрез директно инжектиране в плодната тъкан калиев хлорид, който представлява токсичен химикал, който унищожава делящата се клетъчна тъкан.