Човешкият живот е една вълна – низ от върхове и падове. Всеки от нас преминава ежедневно през трудности от всякакво естество и ги изживява силно емоционално, по различен начин.
Няма как да стопираме тази вълна и да я задържим само горе – трябва да се научим как да приемаме падовете философски и как да поемем по пътя на изкачването отново, след като сме станали жертва на поредния номер на съдбата. Или на себе си, защото ние сме тези, които ковем съдбата си.
Важно е да разберем, че няма как винаги да взимаме правилните решения. Допускаме грешки и ще продължаваме да допускаме и занапред и това всъщност е правилно. Грешките са правилни.
Защо трябва да допускаме грешки, които да водят до трудности?
На пръв поглед посоченото по-горе твърдение „Грешките са правилни.“ изглежда абсурдно и дори нереалистично. Всъщност, зад него обаче има огромна доза истина и ако отделим просто малко време да се замислим, ще успеем да я открием и разберем.
Хората допускат грешки и се учат от тях – така изживяват нови и нови неща и минават през много. Лошото в живота ни е това, което ни кара да оценим доброто – без да имаме падове, няма как да имаме и върхове – това, което бихме имали е една абсолютно равна вълна. Едно еднообразие, без да имаме дори шанс за развитие, подобрение и показване на възможностите ни.
Трудностите са тези, без които хубавите моменти няма как да съществуват. И са тези, които трябва да ни накарат да поемем по пътя, който води към хубавите моменти.
Как обаче става това?
Как да бъдем отново щастливи?
Когато хората се сблъскат с нещо тежко в живота си е най-вероятно да се подведат по общоприетите съвети и стереотипи, с които е пълен Интернет: „Заобиколете се с приятели.“, „Намерете си хоби и не мислете за това.“, „Намерете начин да повдигнете самочувствието си.“, „Потърсете подкрепа от най-близките ви.“. Толкова широко разпространени препоръки, които в повечето случаи хич не са си на мястото.
Единственият начин да преживеем трудност, от каквото и да било естество, е да си позволим да ни смачка.
Вече сме започнали да падаме по вълната – за да започнем да се изкачваме отново, трябва да стигнем и преминем най-долната точка. Трябва да си позволим на страданието буквално да ни смаже, за да можем да го преживеем. Да си дадем време да се отдадем изцяло и пълноценно на него, отвсякъде.
И ги има тези хора, които го правят. Но често срещана е и една друга грешка – да останат прекалено дълго долу.
Това е момента на така наречената депресия – когато човек си позволи да бъде само и единствено нещастен през цялото време.
Когато стигнем най-долната точка и успеем да изживеем цялото страдание, не бива в никакъв случай да продължаваме да го правим – да се опитваме да го подтискаме забавя процеса също.
Просто след като сме си позволили да бъдем разрушени от него, трябва да започнем да бъдем наясно, че най-лошото е минало и предстои по-добро. Да се пуснем от миналото и да поемем по пътя към щастието – да започваме да се изкачваме.
И тогава, когато стигнем върха, точно както сме позволили на страданието да ни съсипе, да позволим на щастието да ни заслепи. И когато тръгнем да падаме отново да знаем – след пада следва друг връх. Но само ако минем през тази долна точка изцяло.
