Колкото и на повечето от нас да не им се иска, факт е че лятото си отиде и няма какво да направим по въпроса. Идва времето на студовете, неприятния мокър сняг, отвратителните киши по улицата, опасните заледявания и големите сутрешни задръствания.

Сваляме ръкавиците за кварталните лостове, хвърляме късите панталонки в най-забутания ъгъл на гардероба ни и и за кратко неминуемо се преобразяваме – навлечени с шалове, шапки, дълги палта и ботуши. Зъзнещи, напускаме топлия ни дом и се потапяме в ледения свят навън, бързащи да стигнем до най-близкото кафене или сграда, където да се скрием.

С все по-ниските температури хората се заседяваме все повече и повече на разни уютни местенца, наслаждаваме се на топлината, която печката в стаята излъчва или на огъня, идващ от камината в хола. В училищата най-желаните места в кабинетите се оказват тези до парното, а в работата – тези, където прозорец не се отваря.

Но какъв е ефекта от прекалената топлина, с която се обливаме, бягащи от суровата зима?

Какво влияние на здравословното ни състояние оказва застоялият въздух в задушната стая. За да не се откажем от топлината, ние често, заобиколени от много хора се подлагаме на подобна претъпкана обстановка.

Започват симптомите: от топлината ни се приспива, ставаме бавни и меланхолични, оказва се все по-трудно да се съсредоточим в това, което правим, апетитът ни намалява, мозъкът ни сякаш се забавя, а очите ни се затварят.

Изведнъж се чувстваме три пъти по-отпаднали от преди 5 минути, когато зъзнехме в онзи трамвай.

Но каква е причината за това ни състояние и защо не можем да се насладим пълноценно на уютната атмосфера?

Как всъщност прекаленото топло, постигнато по изкуствен начин в истински студеното време оказва влияние върху здравословното ни състояние?

Пречи ни да се концентрираме

Хората, работещи в офис или учениците в много от училищата знаят за какво става въпрос. На много от нас работата ни изисква непрекъснато действие от страна на мозъка ни – било то журналистика, работа с документи, архитектура, та дори и учене и т.н.

Подобни дейности изискват заседяване и е много често срещано през зимата някой колега да е пуснал парното на максимум и в стаята да се чувства над 40 градуса, докато навън е 0. Тогава ефектът от прекалената топлина си проличава.

Липсата на концентрация, която ни налага е вследствие на това, че тялото ни се опитва да се охлади. То е заето с процеса на възстановяване на нормалната телесна температура.

Това забързва метаболизма ни и в организма ни започват да протичат много повече процеси, отколкото биха протичали, ако се намираме в обстановка с нормална температура. Докато то е заето с охлаждащите процеси, а ние се опитваме да го натоварим допълнително, ще ни е трудно да свършим каквато и да било работа.

Изнежва ни

След като излезем вечер на студа, прекарали деня си в необикновено топла за сезона атмосфера, започваме да усещаме неприятните последици от това.

Докато търкаме ръце, отчаяни да се стоплим и леко подтичваме, за да се отървем от отвратителното време по-бързо, виждаме как хората около нас всъщност са изключително спокойни, ходят с разкопчани палта и сякаш даже се наслаждават на студа.

Причината е, че не е всъщност толкова студено, колкото си мислим. Просто привикнали към необичайно топлата температура, дори няколко градуса по-ниско са в състояние да ни изкарат извън равновесие.

И когато наистина ни налегне суров мраз, не е сигурно че нашето тяло, несвикнало към подобни обстоятелства ще успее да се справи и няма да ни се наложи да пазим леглото, заради режещия вятър.

Не е хубаво да се застояваме в топлата стая по цял ден, колкото и да ни се иска. Възможно е да причиним повече вреди на организма си, отколкото позитиви и да му пречим да работи нормално.

Резките преходи от една температура на друга също оказват влияние и стресират тялото ни.

Важно е да осигурим бавен преход от температура към температура и в никакъв случай да не предизвикваме потенциална дехидратация, която да ни забави още и още, а да намерим температура, която е перфектна за нас и да се погрижим да я постигнем.