Берберисът, познат и с названието кисел трън, принадлежи към род храстовидни, по-рядко дървета, растения, от семейства Берберисови.
То е широколистен, полувечнозелено /листата му частично опадват/, в някои райони е и вечнозелен храст, понякога, достигащ размерите на малко дърво с изправено стъбло, чиито клони сключват остър ъгъл с него.
Кората му е кафяво-сива или сиво-кафява. То има и друго название „карамелено дърво“.
Отглежда се на почти всички континенти с изключение на Австралия и Антарктида, въпреки че е разпространено предимно в планинските райони на Северно полукълбо.
Киселият трън се отглежда в обикновени градини, а некултивиран се среща в Централна и Южна Европа, Северна Америка, Сибир и Персия.
Хранителна стойност на 100 грама кисел трън
• Белтъчини – 1 грам;
• Мазнини – 0 грама;
• Въглехидрати – 9.5 грама;
• Минерални соли – 0.7 грама;
• Вода – 85 грама;
• Енергийна стойност – 29.5 килокалории;
Плодовете на киселия трън се счита за нискокалорична и диетична храна, тъй като 100 грама от тях съдържат 29 килокалории. А енергийната стойност на желето от бербериса е 218 килокалории на 100 грама, затова прекомерната му консумация може да се отрази неблагоприятно на теглото.
Но калоричността на компота от кисел трън е 112 килокалории на 100 грама.
Полезни свойства
Плодовете на киселият трън съдържат в себе си каротеноиди /ксантофил, лутеин, хризантемаксатин, зеаксатин, ауроксатин, флавоксатин, капсантин и пр./, въглехидрати, дъбилни вещества, пектин, органични киселини, макро- и микроелементи, витамин Е, С и бета каротин.
В състава на корените на листата и корените на бербериса влизат 11 алкалоида /основните са берберин, оксиакантин, палматин, колумбатин, ятрорицин/.
Също в листата на киселия трън се съдържат витамин Е, С, К, ябълкова и лимонена киселина, каротеноиди, алкалоиди, смолисти и дъбилни вещества.
Освен, че и на външен вид изглежда добре, берберисът притежава и целебни свойства. Използвал се е още в древна Гърция като средство за прочистване на кръвта.
В Тибетските манастири смятали киселият трън за растение, което удължава живота. През средновековието в България с берберис спирали кръвотеченията, възпалителните процеси и лекували простудни заболявания.
А сокът, получен от плодовете на киселия трън притежава антипиретични, противомикробни и хемостатични свойства. Използвал се е също така за прочистване на токсините от тялото и за забавяне на процесите на стареене.
При чернодробни заболявания, ревматизъм, възпаления на пикочния мехур и бъбреците следва да се консумират пресни зрели плодове от киселия трън. В бербериса се съдържа алкалоидът берберин, който притежава силно жлъчегонни свойства.
Също така това вещество може да помогне на човек да се избави от зависимостта си от алкохола и тютюнопушенето.
В конвенционалната медицина прилагат спиртна тинктура от берберис. Назначава се при хепатит, маточни кръвотечения и при холелитиаза.
Съществува също и медикамент с наименованието берберин, чието название произхожда от едноименното вещество, което се извлича от киселия трън.
Италиански учени в сътрудничество с медици установили, че берберинът е практически незаменим при увеличени размер на бъбреците, поради заболяването малария.
Индийските лекари смятат този алкалоид за полезен при лечението на лайшманиоза.
При лечение на злокачествени тумори препоръчват специален билков чай, съдържащ в себе си корен от кисел трън.
Кората от корените на бербериса влиза в състава на холелитин – медикамент, който е показен за лечение на камъни в жлъчката, обостряне на жълтеница и холецистит. В България кората от киселия трън се използва при бъбречни заболявания и ишиас.
