Киселото зеле е всъщност обикновено бяло зеле или някакъв друг вид, но най-често се използва бяло, което е било предварително нарязано и консервирано под въздействието на млечните киселини, образувани в процеса на ферментацията на захарите от зелевия сок.
Зелето се е появило на българската трапеза много отдавна, още преди картофите и от него приготвяли най-различни ястия, включително и кисело зеле.
Именно то се смятало за основна храна и източник на витамини в зимните и пролетните периоди, когато хората са имали ограничен достъп до хранителни продукти с високо съдържание на ценни хранителни вещества като плодовете и зеленчуците.
Дори българските царе отглеждали зеле в т.нар. зелници – участък от земеделска земя, предназначена конкретно за тази култура.
Те отглеждали зеле не само за себе си, но и за собствените си семейства, тъй като били уверени именно, че този зеленчук е източник на здраве и дълголетие.
Киселото зеле е било истинско спасение от заболяването скорбут за пътуващите на далечни разстояния хора през студените зимни месеци.
Особено важно е и това, че големите количества витамини, съдържащи се в този зеленчук се запазват не само в него, но също така и в соления разтвор, в който /зелето/ е ферментирал.
Освен това ако зелевите кочани ферментират цели или разделени наполовина, то в тях се запазват 2 пъти повече витамини в сравнение с тези, които са били раздробени по на дребно.
Правилно ферментиралото и съхранявано зеле може да запази цялата гама от витамини до 6 и дори до 8 месеца.
Хранителна стойност на кисело зеле
Киселото зеле е източник на множество витамини и полезни за организма вещества. Втасал този зеленчук е богат на витамини от група В, А, С, никотинова киселина, токоферол, Н /биотин/.
В киселото зеле има огромно количество микроелементи като калций, магнезий, фосфор, натрий, сяра, хлор и калий, а също и макроелементи – желязо, йод, цинк, манган, мед, флуор, хром, мобилден и др.
Консервиращ ефект притежава млечна киселина и изпарената морска сол, а благодарение на синапеното масло, в състава на което има сяра, киселото зеле отделя специфична миризма на мариновани ябълки.
Със същото това масло е свързан и обикновено след консумацията на ферментиралия зеленчук метеоризъм.
Калоричността на киселото зеле е общо 27 килокалории на 100 грама, което го прави особено подходящ за хора, желаещи да намалят теглото си.
Полезни свойства
Само по себе си зелето е уникален зеленчук по съдържание на полезни вещества, поради в България, се е считало за „втори хляб“, разбира се, до появата на картофите.
Ферментиралият зеленчук повишава имунитета, повишава устойчивостта на организма на стрес, активизира обмяната на веществата, стимулира образуването на червени кръвни телца и способства за подмладяването на тъканите на организма, за намаляването на холестерола и за укрепването на сърдечната функция.
Употребата на кисело зеле благотворно се отразява на мъжката потенция.
Ферментиралият зеленчук стимулира чревната функция и подобрява състоянието на микрофлората на стомашно-чревния тракт.
Киселото зеле е особено полезно при проблеми с обмяната на веществата, показно е и при болните от захарен диабет, а също и за хора с някои заболявания на стомашно-чревния тракт.
Наличните към момента данни от проведените медицински изследвания показват, че веществата във ферментиралия зеленчук забавят процеса на делене на раковите клетки, особено ако се отнася за злокачествени тумори на млечните жлези, червата и белите дробове.
