Червеният вятър спада към бактериалните заболявания и се разпознава сравнително лесно. Макар, че заболяването е лечимо, то може да протече тежко и да доведе до тежки усложнения, в някои случаи.
Какво е Червен вятър
Червеният вятър или еризипел представлява остро инфекциозно заболяване, засягащо кожата на лицето и долните крайници. То се причинява от бактерии – бета-хемолитични стрептококи.
Болестните промени са установени по лимфната система на кожата, като в последното десетилетие се установи, че еризипелът засяга по-често кожата на долните крайници. Когато заболяването засяга кожата на лицето, инфекцията започва от назофаринкса.
Как възниква еризипелът
Заразяването се осъществява екзогенно (външно) или ендогенно (вътрешно). При екзогенният път на заразяване стрептококите навлизат при нарушение на целостта на кожата, гъбични заболявания, хирургична намеса, ухапвания от насекоми, възпалителни процеси по кожата.
Вътрешното заразяване се установява при рецидивираща форма на болестта. Причините за заразата, в тези случаи, може да са: предшестващи инфекциозни заболявания, лимфен застой в областта на подбедрицата, отслабена имунна система, венозна недостатъчност.
Други предразполагащи фактори за развитието на Червения вятър са: диабет, СПИн, нефротичен синдром, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества и др. След като, бактерията навлезне в организма, инфекцията бързо се разпространява и обхваща лимфната и капилярната мрежа. Причинителят на еризипел отделя токсини, проникващи в кръвообращението и причиняващи общотоксични симптоми.
Каква е клиничната картина на болестта
Червеният вятър започва внезапно с рязко покачване на температурата, което може да достигне до 40 градуса. Заразените са с обща отпадналост и повръщане.
Появяват се плаки по кожата, по-често по подбедрицата. Могат да се образуват кръвоизливи и мехури върху образувалите се плаки.
Увеличават се размерите на регионалните лимфни възли и те стават болезнени. Когато Червеният вятър засегне кожата на лицето, плаките започват от областта около ушите и носа, като постепенно обхваща кожата на цялото лице.
Какви са клиничните формите на еризипел
- Erysipelas erythematosus – Локалните плаки постепенно избледняват и общите клинични симптоми са сравнително по-леки.
- Erysipelas bullosum – Върху плаките се появяват серозни образувания, като при разкъсването им може да се появят ерозии и да настъпи инфекция.
- Erysielas haemorrhagicum – Оформят се хеморагии върху самите плаки.
- Erysipelas gangraenosum – Това е най-тежката форма. Развиват се некрози но кожата.
Лечение на Червения вятър
За лечението на еризипел, най-ефективно е инжекционното прилагане на антибиотици. Използва се, обикновено, пеницилин, а за предотвратяване на рецидивиране на болестта се прилагат депопеницилинови медикаменти.
При гангренозната форма на еризипел, може да се наложи хирургична намеса. Препоръчва се и прилагането на студени компреси, а за началният стадий се приемат лекарства, които да се борят със съпътстващите симптоми – температура, отпадналост, главоболие, повръщане.
