В съвременната психиатрия манията за преследване или синдромът на преследването един от подтиповете на параноидното разстройство, което се заключава в наличието у човека на лъжливо убеждение, което другите – било конкретните хора, или неопределените „те“ – постоянно ги следят или се стремят по всякакъв начин да им причинят вреда.
Манията за преследване поражда натрапчиви мисли, напълно изкривяващи реални факти и фалшиво трактуващи мотиви за действие и самите действия на околните – въпреки очевидните доказателства за липсата на лоши намерения.
Това психическо разстройство може да предизвика в болното въображение твърде странни идеи и абсурдни сюжети.
Например, човек, страдащ от мания за преследване, може да си мисли, че всички съседи са се наговорили против него, че неговите разговори по телефона се подслушват или че някой от роднините иска да го отровят и да му посипе храната с отрова.
Причини за мания за преследване
С какво е свързано развитието на мания за преследване?
На първо място, като симптом се наблюдава при параноидна шизофрения, биполярно разстройство – в депресивната фаза, психотична депресия и при алкохолен или наркотичен делириум.
Следва също така да се отбележи, че сред хората с тежка депресия преминаваща в мания за преследване може да бъде предизвикана от невролептични лекарствени средства или антидепресанти.
В случай на невродегенеративни патологии на главния мозък манията за преследване при възрастните хора е чест симптом на старческа деменция, болест на Алцхаймер.
Симптоми на мания на преследване
Проявлението на симптоматиката на мания за преследване е обусловена от това в кой стадий на развитие се намира това психотично нарушение на личността.
При начален стадий първите признаци включват повишено ниво на тревожност, излишна подозрителност и склонност към самоизолация – затвореност.
Често болните си мислят, че другите говорят зад гърба им и плетат интриги, присмиват им се и правят всичко възможно, за да навредят на тяхната репутация.
Когнитивни нарушения не се наблюдават, но започват да се проявяват атрибутивни изменения – разсъждения за мотивите и постъпките и намеренията на другите хора носят единствено негативен характер.
С настъпване на втория стадий симптомите на манията за преследване се усилват. Недоверчивостта и склонността към изкривяване изкривено възприемат случващото се над рационалното мислене толкова, че се появява натрапчивата идея за тотален заговор.
Усложнения и последствия
Най-честите последствия и усложнения от манията за преследване са постоянните негативни изменения на личностните качества на човека, загуба на нормално ниво на самосъзнание, понижаване на познавателните способности, неадекватността на поведението в някои ситуации.
Всичко това крайно затруднява поддържането на връзка и общуване с болния.
Лечение на мания за преследване
Към настоящия момент медикаментозното лечение на манията за преследване се осъществява с помощта на невролептични средства, като антипсихотици.
Препаратите от тази група действат като антагонисти на рецепторите на допамина, като потискат действието на този невромедиатор в главния мозък и понижават проявлението на симптомите.
Най-често се назначават препарати като литиев карбонат, такива с валпропиева киселина, карбамазелин, пимозид.
Литиев карбонат, в таблетки по 300 мг, лекарите препоръчват прием по 1-2 таблетки всеки ден.
Не се използват литиеви препарати в случай на сериозни заболявания на сърцето и бъбреците – аритмии, и проблеми с щитовидната жлеза.
Сред страничните ефекти се наблюдават нарушено храносмилане, понижаване на мускулния тонус, жажда, треперене, повишена сънливост.
