Различни са причинителите на инсулт, травми, и невродегенеративни заболявания, но молекулярната верига от събития, отговорна за смъртта на мозъчни клетки при тези състояния, е една и съща.
Изследователи от Джон Хопкинс са изолирали протеин, която нанася фаталния удар и разрушава ДНК на клетките.
Резултатите от проучването могат да подготвят почвата за разработване на нови терапии, които спират този процес и така да се предотврати загиването на мозъчни клетки.
Изследването се базира на лабораторно отгледани човешки клетки в опит за определяне на виновника за веригата от събития, които в крайна сметка причиняват клетъчна смърт.
Новото проучване допринася за по-доброто разбиране на формата на програмирана клетъчна смърт, наречена партанатос, от същия екип от учени, който в предишно изследване, го различи от останалите видове клетъчна смърт, сред които апоптоза, некроза или аутофагеална смърт.
Изследователите разкриват, че макар и инсултът, травмите, болестта на Алцхаймер, на Паркинсон, имат различни причини и симптоми, имат еднакъв механизъм на клетъчна смърт, партанатос, и ПАРП, ензимът, който участва в този процес.
Не може да се преувеличава колко важна форма на клетъчна смърт е това, като играе роля в почти всички форми на клетъчно нараняване, казва д-р Дейсън, един от съавторите на проучването.
Група учени са прекарали години в проследяване на всяка връзка във веригата от събития на тази форма на клетъчна смърт и проучване каква роля играят протеините в този процес.
Предходни проучвания показват, че когато протеинът – митохондриален апоптоза-индуциращ фактор се премества от в образуващите енергия митохондрии на клетката в ядрото, това предизвиква разкъсване на разположения в ядрото геном, което води до клетъчна смърт.
МИФ протеинът изпържва ДНК, образно казано, предизвиквайки клетъчна смърт
Макар и трансферът на този протеин в клетъчните ядра да не води до клетъчна смърт, белтъкът не е отговорен за разкъсването на ДНК.
Един от съавторите на проучването проучил хиляди човешки протеини, за да открие този от тях, който си взаимодейства с АИФ и следователно може да е причина за разкъсване на ДНК.
Учените идентифицирали 160 възможни протеини, като се спирали на всеки тях, за да ги синтезират в лабораторно отгледани клетки.
От всички тези 160 протеина, екипът от учени идентифицирал инхибиращ миграцията на макрофаги фактор – МИФ – като сърцето на клетъчната смърт.
Открити, че АИФ се свързва с МИФ и ги транспортира последния към ядрата, където МИФ накълцва ДНК. И се смята, че това финалното действие в тази форма на клетъчна смърт.
Освен това, д-р Дейсън и неговите колеги открили химическа съставка, която може да блокира действието на МИФ в лабораторно отгледани клетки, и в резултат ги пази от клетъчна смърт.
Бъдещите изследвания ще са насочени върху тестването на тези открития върху животни, като ще се има за цел променя на процеса, за да се увеличи неговата безопасност и ефикасност.
Д-р Дейсън предупреждава, че въпреки установяването, че партанос причинява клетъчна смърт при някои мозъчни състояния, свойството на МИФ да накъсва ДНК към момента се свързва само и единствено с инфаркта.
Учени в предходни изследвания са установили, че когато генът, който отговаря за образуването на смъртоносния протеин е инактивиран при мишките, опасността от увреждане вследствие на остро нарушение на мозъчното кръвообращение е съществено понижен.
