Митралната недостатъчност е най-разпространеният клапанен порок на сърцето.
Изолирано се среща много рядко, тази диагноза на практика винаги е признак за наличие на други отклонения в сърдечната функция.
Защо се развива митрална недостатъчност?
Как да я открием, можем ли да я излекуваме?
Особености на клапанния порок на сърцето
Митралният сърдечен клапан е разположен между левите камери – предсърдие и камера, и отговаря за правилния приток на артериална, наситена с кислород кръв.
При норма се затваря, и кръвта, постъпваща от белодробната вена в пълен обем се изтласква от сърдечния мускул в аортата и се разнася из организма.
При митрална недостатъчност клапанът не успява да се затвори напълно, в резултат постъпващата в лявата камера кръв частично се връща в лявото предсърдие – възниква митрална регургитация, обратен поток.
Тази сърдечна патология, на първо място, увеличава натоварването на съдовете на белите дробове.
Затова пациентите често страдат от белодробна хипертония, а при остра митрална недостатъчност се повишава риска от оток на белите дробове.
Освен това, нарушенията на хемодинамиката се отразяват на целия организъм, който не получава достатъчно кислород, който се пренася с артериалната кръв.
Самото сърце се опитва да компенсира порока и започва активно да се съкращава, като така увеличава изпомпването на кръвта.
Това води до структурни изменения на миокарда – стените на левите отдели, на първо място камерата, забележимо се удебелява, а самите камери се разтягат.
До определен момент тази хипертрофия помага за избягване на неблагоприятните последствия за здравето.
И човек може, дори да не заподозре за наличие на сърдечен порок.
Но камерите и клапаните са свързани, затова и измененията в сърдечните отдели се превръщат в допълнителен фактор за задълбочаване на клапанната недостатъчност.
Всъщност, тази патология, оставена без лечение, бързо прогресира.
Причини за недостатъчност на митралния клапан: вродени пороци, ревматизъм и други
Митралната недостатъчност може да бъде остра и хронична.
Първата е много опасна, тъй като за кратко време може да доведе до смърт.
Развива се, вследствие на различни увреждания – разкъсвания на задържащи клапани на мускулите, абсцеси и тумори.
В този случай възниква интензивна регургитация, белодробните съдове се претоварват, и без спешна помощ пострадалият загива от оток на белите дробове.
Хроничната митрална недостатъчност може да бъде вродена и придобита.
При тази диагноза тъканите на листенцата се засягат постепенно, като се отключват компенсаторни механизми, и миокардът се променя.
Основните причини за недостатъчност са следните:
• Вродени патологии – деформация на клапана, аномалия на лявата коронарна артерия;
• Ревматизъм – сред изолираните придобити клапанни пороци тази причина се среща при 14% от пациентите;
• Други автоимунни заболявания – склеродермия, вълчанка;
• Исхемична болест на сърцето;
• Прогресираща артериална хипертония;
• Дилатационна кардиомиопатия;
В този случай самите клапани на сърцето не са увредени, но разширяването на лявата камера води до недобро затваряне на листенцата на клапана.
Симптоми на недостатъчност на митралния сърдечен клапан
Развитието на придобит клапанен порок на сърцето може да премине незабележимо за човека – първите няколко години не възникват никакви симптоми.
Със задълбочаване на недостатъчността на митралния клапан възникват по-общи за кардиологичните заболявания признаци:
• Болка в сърцето;
• Бързо уморяване;
• Тахикардия;
• Покашляне;
Лечение
Ако сърдечният порок е слабо изразен, кардиологът може да препоръча медикаментозно лечение, което подобрява кръвообращението и разтоварва кръвоносните съдове.
