Нито едно заболяване на бъбреците не остава без последствия.
Всеки патологичен процес в чифтния орган предизвиква увреждане и гибел на негови структурно-функционални единици.
Загубата на единични нефрони не се отразява по никакъв начин на функцията на органа.
При масова гибел на бъбречните структури те се заместват от съединителна тъкан.
Процесът на заместване на функциониращите нефрони със съединителна тъкан се нарича нефросклероза.
Това не е самостоятелно заболяване, а възможно последствие от различни патологични процеси в организма.
Изходът от нефросклерозата е пълна загуба на функциите, намаляване на размерите и в крайна сметка пълна загуба на функцията.
Понякога лекарите дори заменят термина „нефросклероза“ с понятието „набръчкан бъбрек“, всъщност това е едно и също.
Причини за нефросклероза
Две са основните форми на тази патология – първична и вторична
• Първичната нефросклероза се предизвиква от увреждане на кръвоносните съдове и от нарушение на кръвоснабдяването на бъбречната тъкан в резултат на хипертония, атеросклероза на бъбречните съдове и инфаркт на бъбреците.
Структурата на бъбреците претърпява склеротични изменения с възрастта.
Към 70 години броят на действащите бъбречни единици намалява с 30-40%.
• Вторичната форма на заболяването възниква в резултат на увреждане на паренхима на бъбреците при хроничен гломерулонефрит, бъбречнокаменна болест, автоимунни процеси, захарен диабет.
През последните десетилетия основната причина за това заболяване е хипертония и захарен диабет, макар буквално преди 20 години лидер като причинител да бе гломерулонефритът.
Основни симптоми на нефросклероза
Заболяването може да протича десетки години, бъбречната функция се нарушава постепенно, а симптоми поначало не безпокоят много болните.
Лекарска помощ се търси най-често при поява на отоци, проблеми при уриниране и при поява на признаци на артериална хипертония.
При тези симптоми измененията в бъбреците често са с необратим характер, а функцията на органа е значително отслабена.
1. Проблеми при уриниране
При тежка форма на нефросклероза полиурията се сменя с олигурия, когато количеството урина рязко намалява.
Анурията може да е признак на терминална бъбречна недостатъчност.
2. Хипертония
При нарушаване на кръвообращението към бъбреците се активира защитен механизъм, който повишава кръвното налягане в бъбречните съдове.
В резултат на този процес се освобождават вещества, които повишават налягането в цялата кръвоносна система.
При нефросклероза кръвното налягане достига много високи стойности.
Възможни са хипертонични кризи с повишаване на систоличното налягане до 250-300 и свалянето му е много трудно.
3. Отоци
Задържането на течности в организма е провокатор на отоци.
Първоначално се появяват на лицето в сутрешните часове и след известно време преминават.
След това постепенно „се спускат“ надолу, към пръстите на ръцете и глезените.
Оток на белите дробове, сърдечна астма, развива се в резултат на натоварване на сърцето, поради задържането на течностите от организма.
Лечение на нефросклероза
Специална терапия, насочена за лечение на заболяването, не съществува.
Необходимо е лечение на патологичния процес, която е довел до загиване на нефрони и които се заместват от съединителна тъкан.
Освен провеждането на терапия, насочена към основното заболяване, болният трябва да спазва диета.
Препоръчително е ограничаване на белтъчните храни, на соленото.
Трябва да се приемат достатъчно витамини и минерали от храната.
Ако кръвното налягане не е повишено и при липса на отоци ограничение на белтъци не се налага.
При терминален стадий на бъбречна недостатъчност, когато и двата бъбрека са загубили своята функция, болният трябва да спазва диета.
