Толкова ли са аморални и порочни тези, които не спират да търсят силни усещания?
Възможно ли е силното желание за секс да е признак на психическо заболяване?
Отговорът е да. Но хиперсексуалността може да се лекува.
Хиперсексуалност или повишено желание за секс, често се среща при хора, страдащи от биполярно афективно разстройство /БАР/ или маниакално-депресивна психоза.
За това заболяване е характерна честата смяна на настроенията.
Ентусиазъм, прилив на енергия и жажда за приключения /мания/ за кратко време се сменят от униние и загуба на интерес към живота, депресия.
В маниакалната фаза сексуалното желание е в своя пик и човек може да смени и няколко партньора.
Склонен е към безразборни връзки, безкрайно гледане на филми за възрастни и трудно може да се откъсне от еротичните фантазии, дори и на работа.
Форумите, посветени на биполярното афективно разстройство, изобилстват от откровения за сексуални похождения.
Някои водят до драматични последствия.
Часове, прекарани в самозадоволяване, оргии, разпаднали се заради изневери бракове, риск от ХИВ или друго венерическо заболяване.
Много пациенти са готови да приемат лекарства, за да успокоят вечното "сърбеж" в половите органи.
Ето как описва своето състояние защитничката на правата на хората, страдащи от психически заболявания, Джес Меланколия:
В състояние на хиперсексуалност тя изпитва силно желание за секс.
Това е много подобно на пърхането на пеперуди в стомаха, когато се влюбваме.
Благодарение на това усещане самооценката на младата жена скача до небето.
Желанието ѝ за секс е толкова силно, че сякаш е влязло под кожата ѝ.
Тази жажда за секс не подлежи на утоляване.
Тя трябва да се съпротивлява постоянно на това, което тялото ѝ се опитва да направи.
Ако не вземе мерки за безопасност, ще направи това, за което после ще съжалява.
Меланколия е щастливо омъжена, има прекрасен съпруг, и този симптом на биполярното разстройство ѝ създава множество главоболие.
Миналата година сякаш заседнала в маниакална фаза в продължение на няколко месеца.
Тогава напълно изгубила контрол над себе си и се оставила на течението. Нищо не могло да я спре.
Макар и да се борела със своето непреодолимо желание за секс, усилията, които полагала били без резултат.
Сега може да мисли разумно и се опитва да разбере какво може да е предизвикало това неутолимо толкова дълго време желание за секс.
Меланколия и съпругът ѝ анализирали всички източници, които могли да намерят, за хиперсексуалността, и накрая той ѝ простил изневерите.
Тя винаги ще се чувства отговорна и виновна за своите постъпки, но вече знае, че нейното поведение също е симптом на биполярно разстройство.
Всеки ден се измъчва от силно чувство за вина за всички свои изневери, но вече не се срамува от себе си. Това, което ѝсе е случило, е било голяма грешка, но си е извлякла поуки от нея.
Знанието ѝ дава сили, и всеки ден се стреми отново да започне да контролира собственото си тяло.
И се надява, че все някога ще успее.
Не се срамувайте от своите действия. Направете си изводите и продължете нататък.
Ако вие или някой от вашите близки изпитва симптомите на хиперсексуалност или други проявления, не отлагайте, обърнете се към лекар.
Това може да е признак на сериозно психическо разстройство, което с течение на времето да опустоши личността ви, ако не се започне своевременно лечение.
