Природата е дала на човека не само способност ясно да вижда през деня, но и добре да различава цветове. Човешкото око е приспособено към сумрачно зрение.

Това добре се знае от любителите на нощния лов, опитни туристи, военни, служители на спецслужби. Но при някои очни заболявания не се вижда нищо в тъмното.

Структура на ретината

Ретината се състои от 10 слоя клетки. Почти в най-външния от тях са разположени специфични клетки, способни да възприемат цвят и светлина. Това са фоторецепторите – пръчици и конуси. Отличава се по структура и функции.

Първите отговарят за зрението при дневно осветление и възприемане на цветове. Повечето конуси са разположени в централната част на очното дъно.

А мястото, където се вижда най-добре е централната ямка на ретината, състои само от тях. Когато е необходимо да се разгледат всички детайли, предметът се слага точно пред окото.

И мозъкът получава ясно цветно изображение, сформирано в централната ямка на ретината.

Пръчиците отговарят за зрението на тъмно и добре възприемат движенията. Тези фоторецептори са групирани по периферията на очното дъно.

Пръчиците не са разположени толкова плътно, отколкото конусите.

Това води до по-малка разрешаваща способност на ретината в тъмнината, а това означава, и до по-слабо зрение.

Пръчиците могат да формират само черно-бяло изображение, за сметка на това са с висока фоточувствителност. Тези клетки са почти 100 пъти по-чувствителни на светлина от конусите.

Причини за намаляване на адаптацията към тъмно

Оплакванията от слабо зрение на тъмно могат да се предизвикат от няколко причини.

Аномалии на рефракцията

Зрението на повечето хора не е идеално. Особено често се среща късогледство, по-рядко астигматизъм. И някои хора дори не се досещат за това.

При слабо осветление зеницата се разширява, в очите попадат по-голяма количество коси лъчи.

Съществуващите аномалии на рефракцията пречат на фокусирането на ретината, изображението се получава неясно. Човек се оплаква от слабо зрение на тъмно.

Очни заболявания

Съществува само едно очно заболяване, което дълго време се проявява само с този признак. Това е пигментната дистрофия на ретината, също и пигментен ретинит.

Лошото нощно зрение може да съпровожда и други заболявания. Например, възпаление на зрителния нерв, атрофия, възпаление на ретината с прилежащата част на съдовата обвивка.

Но в този случай задължително ще има и други признаци, сигнализиращи за проблема. Слабото зрение през деня, слабо различаване на цветове, слабо протичащо възпаление на очите.

Недостиг на витамин А в храненето

Този витамин изгражда най-важната част от зрителния пигмент родопсин. Затова неговото недостатъчно постъпване с храната води до нарушаване на нощното зрение.

Пигментен ретинит

Причината за заболяването не е съвсем ясна, но изследователите го свързват с мутации в гените, кодиращи родопсин. Заболяването се предава по наследство.

Същността на заболяването се състои в гибел на фоторецептори. Обикновено първо страдат пръчиците, но има варианти на смесена дистрофия.

Заболяването се проявява доста рано. В 95% от случаите то се открива преди 30 години. Първи признак е отслабване на зрението на тъмно. Много болни не понасят и ярка светлина. След това се появяват и дефекти в полезрението.

Съвременни методи за лечение

Ефективни методи за борба със заболяването не съществуват. Активно се разработват методи на генна терапия.

Състоят се във въвеждане в кухината на окото на модифицирани вируси, които носят със себе си, правилни гени на клетки фоторецептори.