Обида – най-голям враг на здравето, как да простим веднъж завинаги

В православието има ден, когато всички вярващи се молят за прошка едни на други. Тази традиция намира широко разпространение във вид на изпращаните картинки в социалните мрежи и чатове.

Въпреки че обидилият накрая е поискал прошка поне за празника, а обидилият се е отговорил, че Бог ще му прости, и аз му прощавам, чудото не се случва.

На следващия ден предишните чувства се връщат с предишната сила. Стига се до заключението, че за освобождаване от раздиращата обида, е необходимо да извърши голяма работа над себе си, само една реплика и желанието да се прости се оказва напълно недостатъчно.

Как при психолога става ритуала на прошката и какво е необходимо да се направи, за да се преборим с вътрешната болка?

Как наистина да се преборим с вътрешната обида

Ако след искрена прошка не се получава да изоставим претенциите към определен човек, а раздразнението избухва отново и отново, може само да се предположи, че не само това събитие е предизвикало такива силни чувства.

Възможно е в миналото да са били и други такива ситуации с този човек или сходни истории с други близки хора, които не са изживени до край.

Това затруднява процесът на прошката. В такъв случай е необходимо да се справим с натрупаните негативни чувства от миналото, които досега живеят у човека. Но за всичко по ред.

Кой и защо се обижда

Обидата – това е чувство със сложен състав, което може да се характеризира като ярост, примесена с любов.

Обикновено се появява само по отношение на близките и любимите хора, от които нещо се очаква. Например, жената обича своя мъж, но му се ядосва, че не може да спре цигарите.

Не ѝ харесва, че от половинката мирише на цигари, жената може да възприеме това като неуважение към нея. И някой в подобна ситуация свободно казва, че не му е приятно, а друг се бои да каже и търпи, натрупвайки чувство на неудовлетворение и формира обида вътре в себе си.

Лични граници и обида

Ако например, погледнем едно вилно селище, то собственикът на вила с лекота определя границите на своята територия и ги обозначава с ограда, понякога слага табела на входа: Внимание, зло куче.

Преминаващите покрай него за пореден път не рискуват, опитвайки се да влязат и да натъпчат чужда градина или да скъсат цветя за букет.

Човек също има лични граници, но те не са обозначени с ограда, и невинаги е ясно къде започва границата на човек и къде завършва.

Регулатор на човешките граници са чувствата. Ако човек навлезе в чужда територия, то чувства вина и срам. Ако е била нарушена негова граница – раздразнение и ярост.

Обидата, според психолозите е детско чувство, защото се появява в резултат на липса на навик правилно да се справяме със своите емоции.

Как натрупаните обиди влияят на качеството на живота

За да не се превръщат яростта и раздразнението в обида, е необходимо да ги използваме за възстановяване на равновесието, което е било нарушено от нечие поведение.

Ако човек добре владее чувствата си, то с лекота ще каже, че му харесва това, което прави. На такива прости думи не всеки се осмелява.

Това се случва, заради преживяното в детството, когато за подобно нещо са отхвърляли, наказвали, присмивали, или детето постоянно е наблюдавало как майка му е нарушавала границата на баща му и той не е казвал нищо и си е мълчал или обратното.

Обикновено това е взаимен процес. Така детето се е научило да потиска своята ярост, да задържа в себе си своето недоволство, страхувайки се какво лошо ще си помислят другите за него или ще престанат да общуват с него.

Ако човек не преживее своите чувства и не възстанови вътрешния баланс, то това се проявява във вид на охлаждане, сарказъм, или пък избира по-безопасен начин – трансформира агресията на любимия човек в автоагресия, насочена против самия себе си.

Тогава постоянно се засяга, травмира се или започва да се увлича по екстремни видове спорт.

Ако натрупаната и неизразена ярост е твърде много, то могат да се проявят различни психосоматични симптоми – гласът се губи, гърлото боли, проявяват се автоимунни заболявания, когато тялото се бори срещу себе си, възприемайки собствените тъкани като чужди, атакувайки ги.

Продължителната обида за друг човек е опасна за здравето, въпреки че връзката не изглежда очевидна.