За всеки от нас са присъщи едни или други навици. Те са както добри, така и вредни, и никой не може да отрича тяхното отсъствие. Тази форма на поведение се отличава по това, че не изискват никакви волеви или умствени усилия.
Първо е привикването към нещо, след това навикът става част от натурата на човека, а понякога дори може да започне да го управлява.
Как да не станем заложници на навика
Невинаги човек свиква към нещо по своя воля, понякога навиците се натрапват, и той започва да действа в съответствие с интересите на други хора.
Такова поведение става обичайно, постоянно и може да се отнесе към подсъзнателните навици, тъй като човек не се замисля над случващото се.
Благодарение на това върши определена работа по-бързо, пести интелектуален ресурс, и този процес на привикване винаги отнема определено време.
Вредните навици особено силно влияят на продуктивността и на пълноценността на живота. И се смята, че тяхното наличие е проявление на слабост. Всеки е склонен да получава удоволствие във вреда на други приятни моменти – спорт, общуване с противоположния пол, практикуване на хоби и т.н.
Това състояние се случва с хората, които злоупотребяват с алкохола. И когато на човек му се предложи да се избави от вредния навик, се смята за длъжен да се ограничи в нещо. Но не отчита, че увеличава възможностите си за избор и вариантите за получаваните удоволствия.
Онионамия – хоби или зависимост
Ако нашите баби са се запасявали, заради времената на тотален дефицит, липса на стоки от първа необходимост по магазините, то това е било оправдано от определени обстоятелства.
Някои и досега не могат да се избавят от този навик и продължават да трупат запаси от хранителни продукти, тъкани, спално бельо и прочие нужни неща.
Модата обаче се променя, ритъмът на живот, приоритетите, и цялото това богатство се превръща в ненужна вещ.
Новото поколение превръща покупките в хоби, и често младежите правят това безконтролно, без да разбират за какво им това, или го обличат само веднъж и след това забравят за него.
Започна формиране общество от потребители, и целта не е самата покупка, а начин за прекарване на свободното време. Различните маркетингови трикове дават своите резултати.
Хората все по-често се стремят да посещават търговски центрове не за да си купят нещо необходимо, а разглеждат това като начин за развлечение
Магазините впечатляват с красиви витрини, разпродажбите и отстъпките ни карат да купуваме, дори и у дома вече да не стига мястото за покупки.
Навикът да се пазарува – опасност за личността
Добре е, когато за обикалянето по магазините има достатъчно средства, и не се развива зависимост от това увлекателно прекарване на свободното време.
Рядко някой успява да избяга от тази зависимост. Психологически здравата личност не може да бъде зависима, но днес подобни ситуации се срещат все по-често. Зависимото поведение може да обхваща различни сфери и да има различни форми.
Възможно е да е алкохолна, към хазартни игри и наркотични вещества, компютърни игри. Ониоманията, манията за пазаруване, е не по-малко вредна форма, тъй като сериозно влияе на съзнанието на човек.
Стремежът нещо да се купи, се превръща в мания, което сериозно влияе и на семейните отношения. Индивидът не е способен да контролира количеството покупки, тяхната необходимост и последствията от това.
Възможно е обаче тези последствия да настъпят, тъй като покупките се извършват компулсивно.
Положителни емоции се изпитват само в момента на покупките, след това стават безинтересни и в най-добрия случай отиват в килера или в дъното на гардероба.
След това човек изпитва дискомфорт, вътрешен стрес, тъй като разбира, че тази вещ не му е необходима.
По какви критерии се определя личностното разстройство
- Загриженост и стремеж непременно да се закупи нещо, състоянието може да бъде маниакално;
- Ходенето по магазините може да е редовно, без значение дали има средства за това, купува се на кредит, прекарва се в търговските центрове и МОЛ-ове повече време, отколкото е необходимо;
- Поведението се променя, тревожност и загрижеността в стремежа да се купи нещо се съпровожда с изнервяне, загубата на време за постигането на тези цели става неадекватно.