Пиодермия обединява гнойно-възпалителни кожни заболявания, причината за които се явява, предизвикващата гнойни инфекции микрофлора – стрептококи и стафилококи, наричани общо пиококи.
Приблизително 1/3 от всички кожни заболявания представляват различни пиодермии.
Първичните видове на заболяването възникват при засягане на здрава кожа, а вторичните се явяват усложнение на други медицински състояния, при които е възможно увреждането на кожата поради чесане.
Като усложнения пиодермии могат да се развият при краста, екзема, както и при диабет и хронична бъбречна недостатъчност.
При усложнените форми на заболяването увреждането на кожата е повърхностно и след излекуването повърхността на кожата напълно се възстановява.
Но ако клиничното състояние възприеме хронично или прекалено дълго протичане, то се засягат и по-дълбоките слоеве на кожата и съответно остават белези и тъмни петна.
Какви са причините?
На повърхността на кожата на човека постоянно живеят голямо количество микроорганизми, като някои от тях се явяват част от нормалната микрофлора на кожата.
Също така една част от тези микроорганизми са в сапрофитна или преходна форма, като при понижаване на защитната функция на кожата, е възможно те да преминат в активна форма.
В резултат от жизнената дейност на тези микроорганизми се отделят ензими, ендо и екзотоксини, което води до локална реакция на кожата във вид на пиодермия.
В патогенезата на заболяването важно място заемат условията на труда и особеностите на кожата на човека, възраст и състояние на имунната система.
Понижаване на имунологичната реактивност на човека и неспазването на лична хигиена увеличават вероятността от възникване на клиничното състояние.
В повечето случаи заболяването е резултат от сапрофитната микрофлора и поради тази причина пациентите не представляват опасност за околните.
Микротравми, стресови ситуации, прегряване или преохлаждане са фактори, които водят до намаляване на защитната функция на кожата и съответно увеличават вероятността от развитие на заболяването.
Към рисковата група попадат и хора, страдащи от захарен диабет, патологии на храносмилателната система, нарушения в кръвотворния процес и на витаминния баланс, а затлъстяването и хроничната умора също допринасят за отслабването на местния имунитет.
Кожата е предразположена към образуването на големи количества себум при нарушения на централната нервна система, които правят организма податлив на пиококи, тъй като изменението на химически състав на себума снижава стерилизационните свойства на кожата.
Изменението на хормоналните нива или приемане на кортикостероиди могат да доведат до общи заболявания, които се явяват предразполагащи към пиодермия.
Лечение на пиодермия
С лечението трябва да се заеме дерматолог.
Когато огнището на инфекцията е на скалпа, тогава мястото около се подстригва, но не се бръсне, за да се предотврати инвазията на патогенната микрофлора в здравите участъци на кожата.
Ако заболяването е с генерализиран характер, то се забраняват водните процедури, включително и прането и миенето. Контактът с вода е крайно нежелателен, особено в острата фаза на заболяването.
Кожата около засегнатата зона се третира с спиртни разтвори на анилиновите производни и дезинфектанти. Добър ефект оказва и салициловата киселина и разтворът на калиев перманганат.
Независимо, че контактът с вода е забранен, ежедневно е нужно щателно да се мият ръцете и да се обработват ноктите с 2% йоден разтвор, за да се предотврати инфекция, но и здравата кожа се забърсва с предварително дезинфекцирана влажна гъба.
Храненето по време на лечението трябва да бъде балансирано, най-добре е да се премине на млечно-зеленчукова диета. Напълно трябва да се изключи от менюто алкохола и да се ограничи количеството на солта и простите въглехидрати.
