В структурата на женските болести ендометриозата заема едно от водещите места.
Около 10% от всички разстройства на репродуктивната сфера за свързани с тази патология.
При това заболяване ендометриумът се разраства – вътрешният слой на матката, извън пределите на неговата нормална локализация.
Точните причини за болестта още не са изяснени, но лекарите са на мнение, че влияние имат половите хормони, имунни разстройства, възпалителни процеси и много други фактори.
Протичането на ендометриозата е индивидуално – част от жените не разбират, че страдат от тази болест.
На други започва да ги боли и възниква изразено неразположение, свързано с цикличните изменения.
Ролята на хормоните във формирането на патологията
В основата на развитието на ендометриозата е съчетанието едновременно на няколко фактора, но истинска водеща причина за патологията и до днес така и не е установена.
Заболяването се развива в репродуктивна възраст, с пик от 30 до 45 години.
Един от факторите са патологичните менструации с обилно отделяне на кръв.
На фона на хормонален дисбаланс и усилване на теченията по време на менструация е възможно клетки от ендометриума, който се отделя, заедно с кръвта да стигнат до коремната кухина.
Това може да доведе до формиране на ектопични огнища извън маточната кухина с функциониране със същия ритъм, с който и ендометриума.
Днес именно хормоните най-често биват обвинявани за провокация на ендометриоза.
На практика при всички жени с тази патология се установява хормонален дисбаланс.
Специфични изменения претърпяват хормоните ФСГ – фоликулостимулиращ и ЛГ – лутенизиращ, като се понижава нивото на естрогена.
Освен това се променят и концентрациите на пролактина.
Генетична предразположеност и роля на имунитета
Има данни, че ендометриозата има генетична предразположеност.
В изследванията са били описани семейни случаи, когато при няколко дъщери са открити различни форми на патологии.
Това се свързва с наличие на специфични гени, които формират предразположеност на жената към развитието на ендометриоза.
Предполага се, че могат да се наследяват особености на имунитета, поради което клетки на ендометриума с нетипична извънгенитална локализация не се унищожават от имунитета.
Възможни са и придобити разстройства на имунитета, които допускат развитие на ендометриоза.
В нормални условия клетките на ендометриума трябва да бъдат само вътре в маточната кухина.
В други локализации те просто не оцеляват.
Активно се разпознават и унищожават от собствения имунитет, без да допускат образуването на атипични огнища на разрастване на тъканите.
Ако пък имунитетът е нарушен, поради различни причини, клетките на ендометриума, прониквайки в пределите на маточната кухина, започват активно да се разрастват.
И така формират огнища на ендометриоза в гениталиите или в областта на коремната кухина.
Какви фактори предразполагат за формиране на ендометриоза?
Провеждането на глобални изследвания сред жените, които страдат от това заболяване, дава възможност на учените да разкрият цяла съвкупност от заболявания, които влияят на развитието на патологията.
Така сред водещите фактори, които са способни да предизвикат ендометриоза, е предишни аборти, особено ако са няколко подред, недостиг на желязо в организма и някои други минерали.
Има данни за благоприятно влияние на околната среда и на вредните навици.
Лекарите смятат за фактор риска от провеждане на операции и инвазивни интервенции в областта на гениталиите – цезарово сечение, въздействие на маточната шийка, възпалителни процеси в областта на матката и яйчниците, поставяне на вътрематочна спирала.
