На 30 януари светът отбеляза ден за борба с проказата.

Днес, когато за преобладаващият брой бактериални инфекции има антибиотик, проказата престана да бъде проклятие, заболяване, което изхвърля човека от обществото.

Въпреки че по света ежегодно се регистрират стотици хиляди случаи на проказа, болните успешно се излекуват и се избавят от статуса на прокажен.

Възбудителят на проказата остава един от най-интересните микроорганизми за лекари и за учени.

Какво ново научиха учените за проказата и за бактериите, която предизвикват?

Най-човешките бактерии

Болестта се предизвиква от 2 вида бактерии – Mycobakterium leprae, известна отдавна на учените, и Mycobakterium lepromatosis, открита съвсем неотдавна през 2008 г.

Проказата е чисто човешка инфекция, по-точно останала е такава през почти цялата ни история на съществуване.

Но преди няколко стотин години откривателите на Америка заразяват с проказа местните броненосци.

Остава загадка защо само южно- и североамериканските броненосци се оказват подвластни на тази чисто човешка инфекция.

Въпреки това днес по света само няколко представители на животинския свят могат да боледуват от проказа – това сме ние и броненосците.

95% от хората всъщност не заболяват от проказа, тъй като са невъзприемчиви на заболяването, това зависи от генетичната предразположеност.

И това също означава, че кръвните близки на човека, болен от проказа, също се намират в рисковата група, защото са носители на тези гени.

Но дори при наличие на тези гени, за да се заразим с проказа, трябва да влезем в контакт със секретите от носа или от устата.

Ако докоснем по ръката прокажен, няма да се заразим.

Проказа и нервната система

След като попаднат в човешкото тяло, микобактериите не бързат да завземат територии.

Размножават се бавно, инкубационният период е не по-малко от 5 години, но до появата на първите симптоми могат да изминат и 20.

През 2012 г. американски учени успяха да докажат, че бактерията на проказата умее да се скрива от имунната система.

За тази цел бактерията използва микроРНК – малки вериги РНК, които кодират информация за синтез на белтъчини в клетката.

С тяхна помощ се блокира гена, който участва във витамин-D-зависим имунен път, необходим за борба с инфекциите.

Бактериите на лепрата умеят да отключват гените, определящи функцията на имунната система.

Mycobacterium leprae – това са единствените бактерии, които предпочитат да атакуват нервната система.

За проказата в ранни стадии е характерна появата на сухи петна на кожата с нарушена или напълно загубена чувствителност. В тези участъци болният не усеща нито топлина, нито болки, нито просто докосвания.

След известно време при хората, заразени с проказа, нервните стволове на шията се удебеляват, развива се парализа на отделни нерви.

При някои форми на проказа на кожата се образуват възли, които постепенно водят до формиране на големи гънки на тъканите.

Болният придобива лъвски облик.

По-нататъшното разрушаване на нервната система се съпровожда с травмиране и отмиране на участъци от крайниците, тъй като пациентът не усеща болка в увредените тъкани.

Най-стабилната инфекция на света

Вирусите мутират, бактериите бързо се адаптират към антибиотиците, видове се изменят и изчезват.

Генетичният анализ на повече от 400 проби от бактериите от цял свят показва пълна идентичност на геномите.

За изминалите 100 000 години от както хората започват да се разселват из планетата, бактериите на проказата те не са се променили.