Псевдомембранозен колит представлява инфекция на дебелото черво с бактерията Clostridium difficile, която обикновено се свързва с използването на антибиотици.
Clostridium difficilе е от семейството бактерии, които причиняват ботулизъм - Clostridium botulinum и тетанус - Clostridium tetani.
Бактерията C. Difficile съществува в две форми – едната е неактивна или неинфенкциозна, наречена спори, а другата е активната или инфекциозната форма. Под форма на спори C. Difficile може да оцелее дълго време в околната среда, докато активната форма не може.
C. difficile колонизират чревния тракт по орален път, вследствие на нарушаване на баланса на нормалната чревна флора, което обикновено се дължи на употребата на антибиотици. Въпреки че C. Difficile могат да съществуват в активна форма в дебелото черво на някои хора, тоест да бъдат носители, те също могат да бъдат и погълнати в тази форма – фекално-орално предаване.
След като се изхвърли с изпражненията C. Diff може да се открие на много места, особено в болници, старчески домове и хосписи.
Най-честото местоположение на бактериите е:
• Мебели;
• Санитарните възли;
• Стетоскопи;
• Подлоги;
• Телефони;
• Нокти;
• Подове и памперси;
• Бижута – най-често по пръстени;
• Стаите на пеленачетата;
• Други предмети, които се използват от пациенти и лекари;
През последните 10 години инфекциите със C. Diff се наблюдават по-често, протичат по-тежко и са резистентни на стандартната терапия.
Какви са симптомите?
Диарията е основната изява на заболяването независимо от тежестта на инфекцията, въпреки че не се наблюдава при всеки заразен. Някои хора са носители на бактерията, но не развиват активна инфекция.
Според проучванията около 20% от хоспитализираните пациенти са носители. В старческите домове този процент достига до около 50. Заразените могат да изхвърлят инфекциозния организъм и да причинят замърсяване на околната среда.
Леката инфекция може да доведе до:
• Коремна болка и спазми;
• Подуване на корема;
• Гадене или повръщане;
• Треска и отпадналост;
При диарията изхожданията могат да бъдат 10-15 пъти дневно. По-тежките инфекции обикновено могат да станат причина за силна и обилна диария, коремна болка и висока температура. Проява на тежка форма на болестта е токсичен мегаколон, който води до значително разширяване и раздуване на дебелото черво.
Тежките случаи могат да бъдат свързани с генерализирана инфекция /сепсис/, водеща до нестабилност на кръвното налягане и сърдечната честота, както и нарушаване на функциите на други органи на тялото /септичен шок/. Не е ясно защо различните хора, реагират различно на инфекцията с C. Diff.
Лечение на псевдомембранозен колит
Ако подозирате инфекция с C. Diff трябва веднага да уведомите личния си лекар. Важното е да се опитате да останете хидратирани като пиете достатъчно количество течности, за да компенсирате водните загуби поради диарията. Въпреки това по-нататъшното лечение трябва да се осъществява под контрол на лекар.
Когато диагнозата бъде потвърдена или се подозира инфекция с C. Diff трябва да започне своевременно лечение. В допълнение на поддържащата терапия, трябва да започне прием на специфични антибиотици. Лекарствената група, която е одобрена на псевдомембранозен колит са метронидазол и ванкомицин.
Обикновено се предписва 10-14 дневен курс на лечение. Изследванията подкрепят използването на метронидазол, а ванкомицин се предписва при непоносимост към метронидазол и при наличие на тежки рецидивиращи инфекции.
Типичната доза метронидазол е 500 мг. на всеки 8 часа орално, а за ванкомицин е 125 мг орално на 6 часа.
