Освен физическите причини за развитие на артериална хипертония, съществуват и психологически фактори, способстващи за повишаване на кръвното налягане.
Скритата агресия, потиснатите емоции, страховете и вътрешното напрежение рано или късно превръщат човек в хипертоник.
Същинските причини за развитие на артериална хипертония до ден днешен остават неизвестни.
Днес заболяването се разглежда като мултифакторно, в развитието на което вземат участие както наследствените фактори, така и условията на заобикалящата среда.
Особена роля в патогенезата на артериалната хипертония играят психоемоционалните фактори, за които ще поговорим в настоящата статия.
1. Гняв, враждебност и раздразнителност
През 70-те години на миналия век бе установено, че хората, които често се ядосват, дразнят и се раздират от вътрешни конфликти са предразположени към хипертония.
Ако децата изразяват свободно своята агресия, с възрастта хората се стараят да я потискат, което може да доведе до повишаване на кръвното.
2. Вътрешно напрежение, прекомерна сдържаност и инат
Инатът, праволинейността и категоричността правят човека склонен към развитие на хипертония.
Хипертониците най-често са уравновесени и любезни хора, с които лесно се общува.
Но често това се случва, защото потискат агресията си.
3. Страхове и тревога
Психосоматичните причини за артериална хипертония могат да се крият и в страховете и прекомерното безпокойство.
Подобни хора са емоционално неустойчиви и често изпадат в истерии.
Страхът възбужда симпатиковата нервна система, вследствие на което се повишават нивата на хормоните на стреса, което предизвиква и временна артериална хипертония.
Ако пък емоциите възникват често, това създава благоприятни условия за развитие на хронично повишение на кръвното налягане.
4. Хроничен недостиг на време
Ако работите като кон и постоянно съжалявате, че денонощието не е 25 часа, колебанията на кръвното трябва да са ви познати.
Хроничният недостиг на време, несвършената работа в срок поражда комплекс за малоценност.
Оттам възникват страхове и други емоционални изблици, които възбуждат симпатиковата нервна система.
Ако човек навреме не разреши този конфликт в себе си, то високото кръвно придобива постоянен характер и справянето с него става на практика невъзможно.
Колкото и да е изненадващо, днес все още няма ясно определение на термина психосоматика.
При използването му се изхожда от двете съставящи го понятия: „психо“ – душа и „сома“ – тяло.
Психосоматиката може да се характеризира като взаимовръзка между душевни и телесни явления.
Психосоматичният подход възниква като своеобразна алтернатива на традиционния концентриран изцяло върху организма на човека.
Сега, болният се разглежда не просто като носител на увреден орган, а като личност с присъщите ѝ особености, характер, навици и т.н.
Съвременният психосоматичен подход е по-екологичен и хуманен.
Резултат от този холистичен подход е ефективното сътрудничество на медицина и психология.
И когато лекарят постави диагноза и назначи лечение, задачата на медицинския психолог е да прогнозира възможно заболяване и да предотврати влошаване на състоянието на болния.
Да направи профилактика на заболяванията, уповавайки се на познаването на психологическите особености на човека, неговото социално обкръжение и психосоматичната ситуация като цяло.
Днес особено голяма популярност придобива таблиците, в които като причини за болестите се посочват определени емоции.
И лекари вече признават, че няма ясни граници между физическото проявление на заболяванията и тяхната психическа компонента.
Всичко е много по-сложно.
Най-често психосоматичното разстройство е комплексно явление и има цяла съвкупност от причини.
