Рецидив след миомектомия – с такова усложнение се сблъскват 12-30% от жените, на които им е премахвана оперативно миома. В рисковата група се намират пациенти в репродуктивна възраст и в период на менопауза.
Профилактичните мероприятия, позволяващи изключването на рецидив след миомектомия, не съществува. Лекарите препоръчват прегледи да се правят не по-рядко от веднъж на тримесечие.
Рецидив след миомектомия – причини
Отнася се към хормонозависимите заболявания, образуванието се появява в резултат на неконтролируемо деление на клетките, предизвикано от нарушение на хормоналния фон.
За това свидетелства наличието в него на рецепторите към полови хормони.
Най-често рецидивира в репродуктивна възраст, когато концентрацията на естроген в кръвта е висока. Също в рисковата група са хора, приемащи съдържащи естроген препарати, в периода на менопауза.
Рецидив след емболизация – неоперативна миомектомия
Това е най-щадящата методика. Днес се смята за най-добра алтернатива на хирургическото изрязване и се назначава, когато по медицински показания премахването по друг начин е невъзможно.
Процедурата се състои в прекъсване на кръвния поток към образуванието, след което тъканта загива в рамките на 2-3 часа.
За механично запушване се използват емболи – малки сфери, които се въвеждат в кръвоносните съдове чрез катетър, вкаран в артерията. Рецидивът след подобна интервенция настъпва в 20% от случаите в рамките на 1.5-2 години.
Рецидивът след хистероскопска миомектомия
Подобна операция предполага достъп до патологията чрез влагалището. И никакви разрези не се правят, а всички инструменти се въвеждат чрез гинекологичен разширител.
Изрязването се извършва с резектоскоп – специален електрохирургичен прибор със сменящи се накрайници – режещи инструменти, скалпел, електроди и изпарители.
Оперативната хистероскопия се назначава при новообразувания, израстващи в лумена на органа и локализиращи се в подлигавичния слой.
В списъка с усложнения, възникващи в резултат на операцията влизат:
• Кръвотечения;
• Механични увреждания;
• Херния на коремната стена;
• Рецидив след миомектомия – до 30%;
• Белези и сраствания;
Рецидив след лапароскопска миомектомия
Образуванията, разположени на задната и предната стена на матката, прорастващи дълбоко от нейната тъкан с диаметър не повече от 5 см, се отстраняват лапароскопски.
Названието си манипулацията получава от думата „лапарскоп“. Това е специално оборудване, което се въвежда чрез троакари – кухи тръбички.
За хирургично лечение са достатъчни три микроразреза – в пъпа и ниско в корема. През долните се въвежда хирургичния инструмент.
Интервенцията се отличава с минимални разрези и ускорен период на възстановяване. Рецидивът след миомектомия варира от 10 до 20%.
Абдоминална миомектомия – рецидив
След такава интервенция настъпва в 27% от случаите.
Подобна интервенция се практикува не особено често и основните показания за нейното провеждане са големи размери на образуванията, дълбокото врастване, наличие на множество възли.
Манипулацията предполага разрязване на коремната кухина и матката и с поставяне на шевове.
Освен рецидив след миомектомия възникват и други усложнения:
• Кръвотечения, болки, сраствания;
• Възпаление, нарушение на репродуктивната функция, инфекции;
Без значение вида на интервенцията е необходимо наблюдение от гинеколог, своевременно трябва да се правят изследвания за хормоните, трябва да се преминава диагностична хистероскопия с цел установяване на определени промени, възникващи на повърхността на маточната лигавица.
Разбира след премахването на миомата трябва да се спазват определени правила за хранене, както и да се поддържа физическа активност, така рискът от рецидив ще бъде много по-малък.
