Да предположим, че цялата седмица ви е била много натоварена и изобщо не ви е останало време нормално да се нахраните. Как мислите ще успеете ли да „изкарате“ до края на седмицата, все пак има още 2 дни и да предположим, че имате доста работа за вършене и вероятно няма да успеете да се нахраните, както трябва.

Най-вероятно апетитът ви ще се засили, няма да имате толкова енергия, а може би дори и ще свалите няколко излишни килограма. Но общо взето и като цяло вие ще се чувствате относително добре, няма да бъдете в най-добрата си форма, но все пак ще бъдете в т.нар. поносимо състояние.

А сега да си представим, че вие решите да не спите цяла седмица или да спите сравнително малко, например по 1-2 часа. В такъв случай нищо добро не ви очаква. След няколко дни вие просто няма да сте в състояние да извършвате и елементарни дейности.

Именно поради това международната правозащитна организация Amnesty International обяви лишаването от сън за една от най-тежките форми на изтезание.

Бившият израелски министър-председател и Нобелов лауреат Менахем Беним в своята книга „В белите нощи“ така описвал своето пребиваване в подземията на Народния комисариат на вътрешните работи /НКВД – орган с функции на министерство на вътрешните работи в СССР/:

„Главата на разпитвания, сякаш изцяло е обвита от мъгла. Неговият дух е близо до смъртта, краката му се подкосяват, а единственото му желание в този момент е да легне и да заспи. Всеки, който е изпитвал това желание знае, че нито гладът, нито жаждата не могат да бъдат съпоставени с него.“

Така че защо, след като темпът на живота ни започне да се увеличава, първото, което сме готови да принесем в жертва – това е сънят? Повечето от нас вярват, че ако не си доспят 1 час, то така ще разполагат с 1 час повече, за да свършат нещо полезно.

Уви, това е абсолютен мит. Всъщност, малкото недоспиване отрицателно се отразява на човешкото здраве, на неговото настроение, способността да възприема информация и продуктивността му като цяло.

Всички тези странични ефекти не стават забележими веднага. Всяко недоспиване се отразява на нашата способност да консолидираме и усвояваме информацията, която сме възприели през светлата част от денонощието.

С други думи, недостатъчният сън пряко въздейства на способностите на човек да запаметява информация.

Но все пак колко сън ни е необходим?

Американски учени провели експеримент, при който участниците били поставени в среда, в която липсвали часовници и прозорци и те били помолени да лягат да спят в момента, в който те се почувстват уморени. 95% от доброволците спали приблизително 7-8 часа в едно денонощие.

Други 2.5% спали повече от 8 часа. Това означава, че само 2.5% от всички нас могат да спят по-малко от 7 часа и да се чувстват напълно отпочинали. Това е 1 на всеки 40 души.

Но повечето хора днес буквално са загубили представа за това какво означава да се почувстваш в абсолютен смисъл бодър и наспал се.

Най-ефективните и продуктивни специалисти представляват изключение. Обикновено те спят значително повече в сравнение с повечето от нас.

В популярното изследване, проведено от Андърс Ериксон /шведски психолог и професор по психология от университета на щата Флорида, САЩ/, сред цигуларите се установило, че спят средно около 8.5 часа в денонощие.

Но към има изследванията що се отнася до продължителността на съня са доста противоречиви - дори най-новите данни показват, че прекалено продължителният сън над 8 часа е причина за по-ранна смърт.