Сфинктеропластиката след раждане е оперативна интервенция, която се назначава на жени с обширен дефект на сфинктера, образувал се в резултат на родовата дейност.
В периода на износването женският организъм е подложен на редица изменения.
Например, хормонът прогестерон, нивото на който се повишава с десетки пъти, прави мускулатурата по-слаба, за да се осигури преминаването на детето през родилните пътища. Обикновено това става причина за разкъсване на перинеума и деформация на сфинктера.
Структура и функции на аналния сфинктер
Това е орган, състоящ се от кръгови мускули, които постоянно се намират в състояние на напрежение, освен в момента на изхождане. Основната негова функция е задържането на чревното съдържимо до дефекацията.
Органът се състои от вътрешна и външна част. Функцията на вътрешната не е под контрола на съзнанието ни. Мускулните влакна се съкращават и отпускат под въздействието на фекалните маси, които дразнят правото черво.
Външната част представлява пръстеновидна структура от напречно пресечени влакна. Техните спазми се контролират от човека, което изключва несвоевременното отделяне на твърди и течни маси, непроизволното излизане на газове навън.
Ако контролът над тези физиологични процеси е невъзможен, се поставя диагноза фекална инконтиненция.
Различават се 3 степени на патологията:
• Незадържане на газове;
• Незадържане на газове и на течни фекални маси;
• Невъздържане на всякакви съдържимо в дебелото черво;
Методи на пластична корекция
Изборът на методика зависи от обема на дефекта, особеностите на физиологичната структура и състоянието на затварящия апарат.
Сфинктеропластика се препоръчва на пациентки, при които дефектът обхваща ¼ от задното отвърстие. Процедурата предполага разсичане на мускулния пръстен, приближаване на краищата един към друг и зашиването им. Това осигурява свиване на отвърстието.
Сфинктеролеваторопластика се назначава на пациентки, при които задната или предната стена на аналното отвърстие е незначително деформирана, а също са се появили цикатрикси на тези тъкани.
По време на операцията цикатриксите се изразяват заменят с трансплант – част от мускулна тъкан.
Сфинктероглутеопластика се прилага при дефект на мускулния апарат, разположен от двете страни на ануса. Ако е увреден повече от половината от участъка, то се налага операция, като се използват мускулни влакна от мускулите на бедрата. Допълнително се провежда и реконструкция на вътрешния сфинктер.
Постоперативен период – усложнения и прогнози
Периодът на възстановяване е продължителен и налага постоянно лекарско наблюдение. През първите 7-10 дни са показни клизмите, едва след това се допуска самостоятелно изхождане.
Спазва се строга диета, провежда се антибиотична и противовъзпалителна терапия.
Иновационни и неинвазивни методи за лечение на фекална инконтиненция
Въвеждане на силикон с инжекция за първи път е проведено във Великобритания през 2001-ва година. Тази методика е популярна, поради своята ниска травматичност и ефективност.
Използва се за корекция на дефекти на вътрешния сфинктер – поради анатомичните си особености трудно се поддава на хирургична пластика.
Процедурата се извършва под местна упойка. За въвеждане на силикона се използват пълни шприцове или апарат-дозатор. Цел на манипулацията – изпълване на мускулите със специален състав за намаляване на пространството.
Времето за извършване е повече от 10-15 минути. След операцията не е необходима хоспитализация. Назначава се специална диета, слабителни, противовъзпалителни препарати и антибиотици.
Усложненията след такива манипулации възникват рядко и са свързани с неточното въвеждане на препарата.
Но въпреки това самата процедура сфинктеротерапия в класическия ѝ вариант е много травматична.
